-
Големите 5
-
Еволюция или Сътворение?
-
Видео
И така понеже завършихме с космическата еволюция, нека да погледнем към методите за датиране на скали и фосили. Твърденията са че всичко около нас е на милиони милиони години и тези твърдения са изнесени като факти защото са доказани научно. Но както забелязахме в темата за космическата еволюция, това не винаги е така.
Методи за датиране на скали и живи организми
|
Науката твърди че скалите както и много от фосилите които намират в недрата на земята както и такива които са събрани от луната са много стари на милиони години, например динозаврите за живели преди 65 милиона години по последни данни. Само да отбележа че за теорията на еволюцията това е необходимост и е абсолютно задължително всичко да е на милиони или милиарди години защото само по този начин теорията на еволюцията може да бъде осъществена - или поне до скоро това беше изтъквано като - факт, тоест при наличието на милиони години можем да получим това което днес виждаме. С други думи от тук посоката е да се търси начин да се докаже че това в което вече се вярва - че всичко е на милиони години, тоест първо вярваме че е така и после търсим да го докажем а не да имаме неуспорими доказателства и на това да изградим останалите ни твърдения. Ако данните поради някаква причина не съвпадат с нашите вярвания и очакванията за милиони години, тогава се повтарят тестовете докато не излязат резултатите които търсим. Това ще видим малко по късно. |
 |
За да се докаже това твърдение че всичко е много старо - на милиони години, се използват няколко метода и ние ще разгледаме най популярните и най цитираните в научната литература.
|
Методите за радиоактивно датиране използват съотношението между изотопи на даден елемент. Например Уран към Олово ( U-Pb ). Идеята е че Урана е радиоактивен ( нестабилен ) и след определен период от време ще се разпадне защото е нестабилен елемент, при този разпад Уранът ще се превърне в Олово. Ако знаем че отнема например 4.5 милиарда години за да се разпадне 50% от този уран, тогава ако намерим 50% олово в дадената скала знаем че дадения кристал или скала е на 2.25 милиарда години. |
 |
Полуразпада или 50% от този разпад се нарича полу-живот ( half-life ). Основния елемент се нарича Майчин ( U – Уран ) а този до който се разпада се нарича Дъщерен ( Pb – Олово ). И така при този метод, датирането е в диапазона между 1 милион – 4.5 милиарда години.
И така посредством този метод можем да определим колко е стара дадена скала. Звучи много добре и е логично, но нека да видим дали наистина този метод е толкова надежден колкото ни се представя.
Предположенията
Понеже никой не е бил там в повечето случаи когато дадената скала се е образувала, няма как да знаем условията нито какво е съдържала тази скала при образуването си. Затова за да започнем да мислим по този метод трябва да направим следните предположения.
|
 |
Нека разгледаме всяко едно от тези предположения.
Предположение 1: Честотата на разпад на елемента е останал постоянен през всичките тези години
В научната литература има данни които показват че и двата варианта са вероятни, има такива които са и такива които не са постоянни. С други думи тук можем да кажем че има скали които изглеждат стари но имаме и скали от същия вид които не изглежда да са стари. Кое от двете е истината?
|
Ами зависи от изходната точка, ако искаш да вярваш че скалата е на милиарди години ( както ако вярваш че всичко е много старо ), няма как някой да те спре научно да вярваш в това, но ако искаш да вярваш че скалата е само на няколко хиляди или няколко стотин години пак няма кой да те спре научно да вярваш в това. Така че въпрос на избор. Но ако прибавиш към това останалите факти в геологията, палеонтологията, зоологията и археологията е много по-логично да стигнеш до заключението че отново нещо което се твърди че е факт, е просто въпрос на интерпретация, и просто защото търсиш начин да подкрепиш вярванията си не го прави научен факт. |
 |
Предположение 2: Когато се e образувал дадения кристал или скала е имало само от Майчиния елемент
Идеята тук е че ако трябва да определим на колко години е дадена скала трябва да сме сигурни че имаме само от майчиния елемент, защото ако имам и от дъщерния тогава не можем да използваме съотношението между двете - няма да сме сигурни колко е имало от единия и колко от другия, няма как да преценим и съответно да знаем на колко години е скалата.
|
Затова учените предполагат че само майчиния елемент е бил там когато се е образувала скалата. Но въпроса е че имаме много ама много примери когато това предположение не е вярно. Един от най фрапантните случаи е калий ( К ) - аргон ( Ar ) датиране, Калия се разпада до Аргон. Такива тестове са правени на прясно образувани скални маси след застиването на лава, резултатите са от няколко хиляди то милиони години. Кое от двете е вярно, хиляди или милиони? Понякога дори се получават различни години и дати от една и съща скала! Почти всички признават че тези методи изискват определени предположения, тоест вяра че даденото условие е изпълнено точно по този начин. Разбира се това пак опира до това в какво искаш да вярваш. Но няма причина, научна причина, това да се приеме като факт. |
 |
Предположение 3: През всичките тези милиарди години не е имало примеси които да са навлезли от средата в която се е намирал дадения кристал или скала.
Имаме изключително много примери за това че скалите не са затворена система, тоест примеси мога да влизат и излизат от тази система. Например когато вали и имаме киселинни дъждове които се абсорбират от скалите те съответно извличат много от елементите или съответно добавят такива.
|
Макар и на нас да ни изглежда че скалите са твърди и не е възможно да премине вода през тях, това не е съвсем така. Много от скалите които виждаме днес са седиментни скали, макар и твърди на пипане те имат микроскопични пукнатини през които водата минава. Поради тази причина в много от планинските реки и като цяло в реките има тежки метали. Тези метали са там защото водата извлича от скалите много от тези елементи и ги носи към реките. Извода е че и тук не можем да сме сигурни, и е много по-вероятно да има примеси в дадена скала отколкото да няма. Дори някой кристали могат да бъдат подложени на тези процеси. |
 |
За по любопитните препоръчвам тази статия: https://answersresearchjournal.org/radioisotope-decay-uranium/
Реших да отделя специално внимание на този метод защото е един от най-често цитираните и мисля че е добра идея да го разгледаме по подробно.
Въглеродното датиране се използва предимно за датиране на живи организми, включително растения богати на въглерод. Грубо казано всеки жив организъм на нашата планета ( растения и животни ) се храни и диша, всеки един от тях има в себе си въглерод 14 ( C14 ), когато този организъм умре този C14 спира да бъде натрупван и подновяван. Когато изкараме фосил ( останки ) на организъм който е живял в миналото можем да изчислим колко от този С14 е останал в него когато го сравним с този С14 който е в атмосферата ( съотношението на С14 към С12 което количество би трябвало да е константа ) и така да установим от колко време е мъртъв дадения организъм.
Как става това на теория?
Атмосферата на земята има различни слоеве, като основните съставки на атмосферата са: 78% Азот, 21% кислород, 0.9 % Аргон , Други газове – 0.1% ( 0.06% въглероден диоксид ( СО2 - С12 ), 0.0000765% Радиоактивен Въглерод 14 ( който в последствие се превръща на СО2-С14 ). Също има малко метан, водни изпарения и др.
|
Когато космическите лъчи ( космическата радиация ) бомбардират горните слоеве на атмосферата се образуват неутрони които от своя страна се сблъскват с Азота ( N14 ) в атмосферата и образуват въглерод-14 ( С14 ). Като от Азота ( N14 ) който има 7 протона и 7 неутрона, те избиват 1 протон и прибавят един неутрон и резултата е С14 ( 6п, 8н ) Разликата между нормалния въглерод и този който е радиоактивен е че нормалния С12 има 6 протона и 6 неутрона, за разлика от радиоактивния С14 който има 6 протона и 8 неутрона. Този дисбаланс прави въглерод C14 да е нестабилен, радиоактивен, тоест разпада се. Като периода на разпад ( или полуживот ) е 5730 години, като при този разпад той излъчва бета-частици. Полу-живот означава че след 5730 години, 50% от този С14 ще се разпадне. |
 |
|
Този радиоактивен С14 се свързва с кислорода в атмосферата точно както и обикновения С12 се свързва, и образува СО2, като двата вида СО2, този със С12 и този със С14 са практически неразличими, след това растенията абсорбират този СО2 ( и в двете му разновидности С12 и С14 ) , живите организми се хранят с растения или други животни, тоест растителноядни и месоядни поемат тази храна и в техните собствени тела се натрупва този С14. Като да не забравяме че този С14 е в изключително малки количества ( 0.0000765% в атмосферата ). И поради това имаме ограничение в това до колко години назад можем да измерваме защото ще стигнем до толкова малки стойности че ще стане невъзможно да измерим по нататък, просто няма да има какво да измерим всичко ще се е разпаднало или няма да можем да го засечем поради много ниските стойности. |
 |
Докато дадения организъм живее, диша и се храни той непрекъснато замества и допълва този С14 който се е разпадал докато е бил жив. Но след като дадения организъм спре да диша и да се храни, тоест умре, няма да има какво да замести разпадащия се С14 така можем да проверим каква част от този С14 се е разпаднала и да кажем колко години този организъм е бил жив.
Ето един пример
Намираме фосил в недрата на земята, можем да предположим че в неговата тъкан е имало 0.0000765% С14 ( толкова колкото има в атмосферата ) когато е бил жив, ако изследваме тъканта на този организъм и установим че има 0.00003825% С14 значи организма е бил умрял преди 5730г. Защото полуразпада на С14 е 5730г. Тоест намерили сме само 50% от оригиналния С14 който е бил в организма когато е бил жив в миналото.
Всичко до тук звучи логично и е много добре, но сега да разгледаме и проблемите
Нека първо да отговорим на няколко въпроса:
- Трябва ли да приемем неща на доверие за да се извърши този вид датиране? - Да
- Колко бързо се разпада С14 и можем ли да бъдем сигурни че винаги е било константа? - И да и не
- Какво е било първоначалното количество на С14 в организма когато е умрял? - Не знаем
- Всички ли учени приемат Въглеродното датиране като надежден и точен метод? - Не
Как стоят нещата на практика?
Голямо предположение в С14 датирането е че съотношението между С12 ( нормалния въглерод ) и С14 ( радиоактивния въглерод ) е винаги било същото. Предполага се че съотношението в атмосферата е било същото преди в миналото както е и сега.
Защо това е от толкова голямо значение? - Защото както е ясно, никой не е бил там преди например 20 000г. За да знае колко С14 е имало в организма когато е умрял. Вместо това, се използва това съотношение което се смята че е константа в атмосферата.
Смята се че първоначалното съотношението е 1:1 Трилиона, тоест на всеки 1-Трилиона С12 имаме 1-един С14. Ако това предположение е вярно тогава, ще може да измерим до 60 000г. Защото след това няма да има достатъчно С14 останал за да може да се измери.
Това е изключително важно защото ако това предположение не е вярно, тогава резултатите ще бъдат неверни и датирането грешно.
Какво може да промени това съотношение?
- Съотношението на С14 към С12 и това че още нямаме равновесие
- Магнитното поле на земята
- Колко бързо се разпада С14 и можем ли да бъдем сигурни че винаги е било константа?
- Какво е било първоначалното количество на С14 в организма когато е умрял?
Съотношението на С14 към С12 и това че още нямаме равновесиеАми това че синтеза на С14 в атмосферата и този на разпад ( чрез радиоактивност ) не са изравнени, тоест образува се повече С14 отколкото се разпада. Това означава че съотношението на С14 и С12 ще се промени, и съответно няма да знаем колко С14 е имало в организма когато е бил жив, което прави невъзможно това да се доверим на този метод. Основателя или откривателя на С14-Датирането, др.Либи ( dr.Libby ) е предполагал че това съотношение е константа защото е изхождал от идеята че земята е на милиони години, което би трябвало да постави съотношението на С14 и С12 от отдавна в равновесие. Самия той прави изчисления че ако започнем с чисто нова планета на която още няма С14 то ще отнеме 30 000г. За да се достигне равновесие ( колкото С14 се образува толкова и се разпада ) |
 |
В илюстрацията по горе виждаме подобен принцип, ако наливаме вода в една бъчва тя по някой време ще прилее, но ако пробием една, две или три дупки, можем да достигнем до равновесие, колкото вода влиза в бъчвата толкова и излиза през дупките, тогава нивото на водата вътре в бъчвата ще стои постоянно, стига количеството на тази вода която влиза и на тази която излиза да остане същото.
По същата логика в момента имаме приблизително 30% повече синтез на С14 отколкото разпад. Което навява на мисълта че може би земята не е чак толкова стара колкото се твърди.
Магнитното поле на земятаОказва се че магнитното поле също влияе на това с каква честота се синтезира С14 в атмосферата. То защитава земята от вредното влияние на космическата радиация. Данните сочат че това поле с годините става по-слабо, което ни дава идея че е възможно в миналото да е било по силно което означава че много по-малко С14 ще се е генерирало в атмосферата. Ако е така С14 датирането не е надежден метод, и датите като резултат ще изглеждат по-големи, тоест организмите ще са по-стари от колкото наистина са. |
 |
Колко бързо се разпада С14 и можем ли да бъдем сигурни че винаги е било константа?Няма как да сме сигурни, никой не е живял преди 10 000 г., или повече за да изследва атмосферата или разпада на С14 по това време за да сме 100% сигурни че е константа. Ако трябва да съдим чисто интуитивно всеки процес се влияе от външни фактори и дори и ние в сегашните условия да не можем да повлияем на този разпад и да предполагаме заради това че е константа това не означава че сме тествали всички варианти, защото не знаем какво е било тогава. |
 |
Можем да сме сигурни как се разпада С14 в сегашните условия когато правим изследвания и тестваме, но не и преди толкова много години назад във времето.
Какво е било първоначалното количество на С14 в организма когато е умрял?Ами би трябвало да е очевидно че ако не сме били там когато дадения организъм е умрял, не знаем и колко е било съотношението на С14 към С12. Или количеството на С14 в тялото на този организъм или растение. Можем да предположим, да, но да сме сигурни - не. |
 |
Калибрирането на С14
Калибрирането на метода за С14 датиране чрез пръстените на дървета е несигурен и разчита отново на предположение, което няма как да бъде проверено. Метода разчита на пръстените на определен вид дърво за да сверява датите които идват като резултат. Използват например "bristlecone pine“ ( Pinus aristata ) вид бор/ела за който се твърди че образува дървесни пръстени винаги с точно определено темпо – но също се знае че понякога и не образува такива!
Идеята е че ако искаме да сме сигурни че датирането е точно и да го калибрираме, използваме такива дървета като референция за това дали това което ще тестваме има същото съотношение на С14 към С12 като тези пръстени на дървото.
Ако дадения организъм който датираме има близко или същото количество С14 като пръстена на дървото използвано за референция значи предполагаме че те са приблизително на едни и същи години.
Този метод разчита на предположения:
Предполага се че дърветата винаги образуват пръстени с точно определено темпо – Това не е така, има много дървета както и тези за които говорим които не образуват пръстени, или прескачат години или образуват по 2 пръстена на година. Това зависи от много външни фактори като например ако през годината е имало суша. Твърди се понеже знаем колко пръстена е образувало даденото дърво можем да кажем на колко години е. Понеже най-старото такова е на приблизително 5000 години, логично е да питаме как знаем че е на толкова години? Ами по пръстените, които обаче не можем да сме сигурно дали винаги са се образували с това темпо и дали през тези 5000 г. нещо не е ускорило или забавило този процес.
Всички учени ли приемат Въглеродното датиране като надежден и точен метод?
Разбира се че не. Има толкова много престижни лаборатории които открито заявяват че този метод е по скоро игра на "познай датата" че човек започва да се чуди защо тогава го представят като най-точния метод в сферата на датирането?!
Лабмейт ( Labmate ) - това е лаборатория която се занимава с продажбата на уреди за лаборатории, като микроскопи, тестове за анализ на различни субстанции и др. Те например открито заявяват че метода има много проблеми и че понякога „работи“ понякога не.
Професор Брус Брю ( Bruce Brew ) - заявява съвсем открито следното: „Ако С14 датирането потвърждава нашите теории, ние публикуваме резултата в основния текст. Ако не им противоречи напълно слагаме резултата в бележките под основния текст. А ако е напълно извън датите, просто го игнорираме“ ( “If a C-14 date supports our theories, we put it in the main text. If it does not entirely contradict them, we put it in a footnote. And if it is completely out of date, we just drop it.” ) - С други думи, ако съвпада с това което искаме резултатите се приемат, ако не го игнорираме. Както е удобно за тях, тестовете реално нямат значение, те знаят колко старо искат да е даденото нещо и си го нагаждат според това!
Робърт Е. Лий - „Без значение колко е „ефективен“ радиовъглеродния метод все още не е в състояние да дава точни и надеждни резултати. Има големи несъответствия, хронологията е неравномерна и относителна и приетите дати всъщност са избрани дати. Цялото това прехвалено нещо не е нищо друго освен алхимия* от 13-ти век и всичко зависи коя смешна статия четеш. Робърт Е. Лий, „Радиовъглерод: възрасти в грешка“ Антропология Вестник на Канада, бр. 19(3), 1981, стр. 9-29
* Алхимия - магическа сила или процес на трансмутация
Sciencedaily – Има интересна статия ( Неточности в въглеродното датиране - Inaccuracies in radiocarbon dating ) която говори за това че различните региони на земята имат различно съотношение на С14 към С12, и дават примери за това че датирането което е направено до сега е грешно в много от случаите...
Абсурдите на въглеродното датиране
Черупките на ЖИВИ мекотели са датирани на възраст до 2300 години!Списание Наука бр. 141 |
Прясно убит тюлен е датиран с въглерод като умрял преди 1300 години!Антарктически вестник - бр. 6 септ-окт. 1971 стр. 211 |
Черупките на ЖИВИ охльови са датирани на възраст до 27 000 години!Списание Наука бр. 224, 1984, стр.58-61 |
ЖИВ пингвин въглеродно датиран на 8000 години!Антарктически вестник - бр. 6 септ-окт. 1971 стр. 211 |
Понякога снимките говорят повече
Науката твърди че образуването на скали, скъпоценни камъни и т.н. задължително отнема милиони милиони години. Няма начин нещо такова да се образува бързо, това според тях е абсолютно доказателство че всичко е на милиарди милиарди години. И ние нямаме избор освен да се съгласим с тях, или може би все пак имаме избор?!
Пещерата на майка Шиптон в Англия ( Mother Shipton's Cave & The Petrifying Well )Една от големите атракции в Англия е пещерата на майка Шиптон, много интересно място за всички посетители не само заради прекрасния парк в който е разположена пещерата но и заради атрактивните възможности които предлага. |
Вкаменени телефон, модел на самолет, кола, кораб и др. |
|
Като например да си вкамените предмет по ваше желание ! Да точно така, избирате си любим предмет и го закачате под течащата вода която е явно богата на минерали които в продължение на няколко месеца ще превърнат предмета в солиден камък. Тези минерали се задържат в порестия плат и се натрупват с времето при което образуват солидна обвивка от камък. Атракцията е известна сред малки големи поради това че за няколко месеца можеш да имаш своя собствена статуя на любимата си играчка или предмет. Тези мечета и предмети са каменни. Оказва се че все пак не са необходими милиони години за дадена скала или камък да се образува! |
 Вкаменени плюшени мечета, солиден камък образуван от богатата на минерали вода преминаваща през тях. |
Бутилка обгърната от камъкСнимка на бутилка обгърната от камък която е намерена в потъналия HMS Birkenhead кораб през 1852 край Danger Point ( Опасна точка ). Тука имаме две възможности или бутилката е на милиони милиони години, или камъка не е на милиони милиони години... и понеже знаем на колко години е бутилката, знаем че този камък се е формирал бързо, не за милиони милиони години.. Или бутилката е на милиони години или камъка! кое е по вероятно?! |
 |
Корабна камбана обгърната от седиментна скалаТази малка шхуна с дървен корпус е потънала през 1899 г. и се намира на 56 м/185 f в езерото Хурон. Както можете да видите, повърхността на желязната камбана е ръждясала, покрита с седиментна скала и поръсена с зеброви миди. |
 |
Сталактити и сталагмитиСталактити и сталагмити. Помня когато една приятелка ми подари парче от сталактит и ми каза, пази го това е на милиони години и е забранено да се взима от него но аз отчупих едно малко парче. Тогава се замислих, колко ли милиони години е отнело на това малко парче да се образува... Мисля че снимката по долу обяснява по добре колко време отнема.
|
 |
Бойлер на милиони години?Разбира се това беше преди да отворя моя бойлер вкъщи и да видя абсолютно същия сталактит и то доста по солиден вътре. Водата в този район е богата на варовик, калций и магнезий, който образува котлен камък и съответно отнема между 3-6 месеца преди да се наложи да почистя бойлера, така че не знам на кой трябва да вярвам на тези учени които казват че отнема милиони милиони години или на собствените си очи. Тази снимка не е точно на моя бойлер, но ето че има и други "щастливци" с "древни" бойлери като моя.. следващия път ще снимам и моя за спомен. Може би мога да им продам няколко от моите сталактити които са на „милиони“ години. |
 |
Скъпоценни и полускъпоценни камъниТози красив зелен полускъпоценен камък се нарича Малахит ( Malachite ) виждал съм го на живо в природонаучния музей. Наистина е красив. Но както вече сигурно се досещаш, науката казва отнема милиони милиони години за да се образува. |
 |
Малахит от Конго ( Заир )Това на снимката също е Малахит, да снимката не е толкова добре направена но това е автентичен Малахит от мините на Заир. Абсолютно автентичен, но забележи какво има вътре. Има проводник ( жица ). Какво прави тази жица там? Първо сме сигурно че това не е някаква измама защото дилъра поръчва и се занимава с това от много години, имаме два варианта, тогава тази жица е на милиони години или камък не е на милиони милиони години. Миньорите в Заир, от където обикновено идват тези камъни са разбрали че ако поставят няколко медни жици в мината и оставят водата която минава през тази мина да тече по тези жици, те ще изиграят ролята на център за формирането на този камък. Богатата на минерали вода просто натрупва сравнително бързо тези минерали около медната жица и образува този красив камък. Де да можеше и моя бойлер да произвежда Малахити... може би след милион години?! ... ;) |
  |
Виждаш ли проблема е че ние съдим за миналото по настоящето, което дори историята много пъти доказва че е грешно това не е сигурен метод и се базира на абсолютно предположение
- Предполага се че това което се датира непременно е живяло по същото време само защото съотношението на С14 съвпада или е близко до това на дървото. Това е просто предположение отново.
- Предполага се че това което е датирано от пръстените на дървото е вярно. Тоест използваме метод който има нужда от калибрация и калибрираме с дърво което също е датирано. Питам тогава с какво се калибрира датирането на самото дърво за сме сигурни че това което намираме като резултат е точен? А както виждаме от по горните проблеми това няма как да е сигурно.
Ами зависи от изходната точка, ако искаш да вярваш че скалата е на милиарди години, няма как някой да те спре научно да вярваш в това, но ако искаш да вярваш че скалата е на няколко хиляди години пак няма кой да те спре научно да вярваш в това. Така че въпрос на избор.
Но ако прибавиш към това останалите факти в геологията, палеонтологията, зоологията и археологията е много по логично да стигнеш до заключението че не всичко е толкова старо колкото се представя масово.
Но въпроса е следния ако това което се предлага като научен факт не е факт, тогава каква е целта да се тиражира навсякъде само едната страна на този аргумент?
И всички които искат и задават въпроси ( и то с право ) и които виждат тези проблеми и не приемат че това е факт, просто защото изисква толкова много вяра биват наричани с какви ли не имена. Странно е че нещо което би трябвало да е наука и въпрос на факти предизвиква толкова много емоции.
Ще повторя това което казах и след темата за космическата еволюция - не знам за теб но това на мен ми звучи по скоро като религия която се крие зад маската на науката отколкото истинска наука която изследва, тества, задава въпроси и няма проблеми да каже какви са резултатите и да направи съответните изводи, независимо дали те сочат към интелигентен разум или не.
И явно и при техниките за датиране тенденцията на „нужна е вяра“ продължава, да видим следващата тема.
TOP
Working...
Alert Message here
Save
Cancel