Защо съм Християнин, а не нещо друго, например Будист или Мюсюлманин или не съм част от Бахайската (Baháʼí) вяра ( Да и аз реагирах така първия път, бахайска вяра? Тези пък какви са? ) или защо не изповядвам Зороастризъм (Zoroastrianism) - ( мхм, да, и тук така реагирах, от къде се появиха тези? ) и т.н.

Има толкова много различни религии и течения, че даже и деноминации ( подразделения ) във всяка една от тези религии, че да кажеш “Аз съм Християнин”, звучи едва ли не, като че ли не си достатъчно образован. Как може да знаеш какво казват всички останали, изследвал ли си ги, че знаеш дали няма нещо “по-добро”? Въпросът е логичен, така че да разгледаме първата и основна причина да съм християнин.

Ето как е записано в Библията: Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой ( Ефесяни 2:8-9 ).

Иначе казано, в Християнството ти си спасен по милост, чрез вяра. Във всички други религии, течения и философии, ти спасяваш сам себе си - било чрез твоите дела, било чрез “самоусъвършенстване”, било вършейки поклонения, стоене в странни пози с часове наред, докато “звездите почнат да ти го говорят”, или още куп неща които, виждаш ли, ти сам можеш да направиш, ти да се издигнеш до по-висше същество, да станеш по-мъдър от другите, да се слееш със силата, енергията и да станеш част от вселената (бог), та дори и ти да станеш бог.

Да, та простичко казано, разликата е между това да издигнеш себе си ИЛИ да се довериш на някой, който обещава да те издигне с Него. И не защото ти си много велик или добър, а защото Той ( Исус ) може да плати цената за това, което ти си изгубил.

А къде остават добрите дела тогава?

Те са следствие на това, че си спасен. Правиш ги не, за да бъдеш спасен, а защото си спасен; от благодарност към този, който те е спасил. Тоест, за разлика от всички останали, Библейското Християнство казва, че няма как да подкупиш твоя създадел с твоите добри дела и да натрупаш точки, с които да си купиш вечният живот.

И едно бързо отклонение преди да продължим, тук следва да споменем, какви други алтернативи предлага светът. Казват ми, да, ама ти се прераждаш, "пуф" и си нов, можело да се усъвършенстваш по този начин, но логиката пита, ако се прераждаш и не помниш нищо, от това което е било преди това, и нямаш идея какви грешки си направил, как ще се усъвършенстваш?!

И по кой принцип, или по кой закон определяме кое е добро и кое е зло, за да мога да се усъвършенствам? По моят критерий?! С моята мерна единица?! Ще поговорим по-надолу за това, достатъчно ли е да правя добро, за да получа вечен живот.

Какво ти има, че ти е нужно да бъдеш спасен? На теб, викаш си, ти харесва как си живееш - жени или пък мъже, коли, иху-аху, к'во му е лошото на това? Нали така? Да, спор няма, има хора, на които това им е целта и резултата от техния съзнателен живот. Погледнато обаче от гледна точка на това, че нищо, ама нищо от тези неща нямат значение, защото накрая всички завършват на едно място, надълбоко и на прах - с празни ръце, в гроба, някак си доста безсмислено се получава.

Ама ти все пак да питаш нали.."Честно ли е", казваш, "аз да нямам вечен живот и да ме влече все към мизерията, все към нещата, които знам, че не са добри, а толкова ми се услаждат и искам да ги правя?"

Значи виновният е Господ, той ме е създал такъв, нали така?

Потрай малко и до това ще стигнем. Знам колко е “виновен” Господ и как ти се иска да прехвърлиш вината на някой друг, отвътре ти идва.. Попитай ме как знам, винаги някой друг ни е виновен, нали така?!...

За съжаление, планът да сме вечни, без смърт и болка, щастливи, е бил отменен. Първите хора - Адам и Ева - избират пътя на гибелта, избират да бъдат против извора на живот (разбирай Господ) и да се отделят от Него. Съзнателен избор, с огромни, колосални последствия, чак до наши дни.

Ма защо аз трябва да страдам заради тях, нали?

Ами, помисли малко! Може ли баща ти или майка ти да ти завещаят Бъкингамския дворец, Айфеловата кула и сградата на президентството във Франция, както и операта в Сидни? Подписва се на една хартия баща ти... "Заповядай, моето момче!"... Отиваш до президента на Франция и гордо му връчваш завещанието и му казваш: "Изнасяйте се, защото баща ми ми завеща тук тази сграда, разбираш ли? Хайде марш вънка, аа ма ха!!"…

Какво мислиш, че ще се случи? Ще те изхвърлят като мръсно коте от там, ако имаш изобщо късмета да те допуснат вътре първоначално. С други думи, може ли баща ти да ти завещае нещо, което го няма? Нещо, което не е негово? Ами, не! Не може!

Точно заради това и Адам и Ева не могат да ни завещаят вечен живот, те го нямат, изгубили са го, когато са се отделили от извора на живот ( разбирай Господ ) и така няма как да ни го завещаят.

Завещаното...

Но пък за сметка на това, са ни завещали бунтовнически характер, който с времето е пораснал до такава степен, че имаме трепане и мачкане, и убийства, и мизерия на килограм, щедро, дава се изобилно. Не щеш ли войни, не щеш ли убийства, изнасилвания, мъчения, отвличания, изнудване, лъжи, кражби, изневери и така нататък, схвана ми мисълта.

В християнството това се нарича да обичаш греха, да имаш наклонност да правиш това, което е грешно и да мразиш това, което е правилно ( Прочети в Библията Римляни 7:19-25 ).

Имаш нуждата да бъдеш спасен точно от тази наклонност, която води до гореспоменатите резултати и не само, имайки тази наклонност, която е несъвместима с Бога, и която те отдалечава от Него (разбирай нямаш вечен живот), ти реално си обречен на смърт. Може да ти се струва малко пресилено, че именно ти ще започнеш да правиш нещо такова (да убиваш, крадеш и т.н.), но греха и склонността към него обичат да са в компанията на всички останали.

Тук вече опираме до характера на Господ и каква е неговата същност, и за разлика от другите религии, отново, християнството има да предложи нещо което само и единствено Създателя на всичко може да притежава, а именно едновременно да бъде справедлив и да е милостив, две взаимно изключващи се характеристики на пръв поглед.

Справедливостта

Тя изисква да има последствия за извършените престъпления. В случая, резултата от греха е смърт, или както Библията го описва:  Защото заплатата на греха е смърт... ( Римляни 6:23 ) Жестоко? Крайно? Ами няма как да е по друг начин, Господ е абсолютно несъвместим с греха, и е абсолютно справедлив съдия.

Ако някой убие или нарани твоята съпруга, съпруг или брат, сетра и т.н. ти ще искаш справедливост нали?!

Представи си ако съдията просто махне с ръка и пусне престъпника на свобода.. какъв съдия е това? - или корумпиран или некомпетентен. Разбира се, когато сме ние самите подсъдими, много ни се иска да се оправдаем и искаме съдията просто да махне с ръка и се направи че ние не сме престъпили закона, това може и да се случва в човешките съдилища но е невъзможно в Божия съд.

И така, Бог е справедлив съдия и е извора на живот, от който ти черпиш за да живееш, и е невъзможно да си в неговото присъствие ако си виновен, защото твоето престъпление те осъжда на смърт, а Бог, за да е справедлив, ще изпълни точно и справедливо присъдата.

Освен това, ако ти сам по себе си живееш вечно с тази наклонност да вършиш зло, представи си до какви нива щеше да се изроди греха, ужас. Представи си свят в който Хитлер, Сталин, Мао или други диктатори живеят вечно...

Милост ( Добрата Вест )

За щастие Този, който притежава вечността предлага и решението, при това безплатно, представи си, без да няма нужда ти да правиш каквото и да е било! Е това е сега решение викаш, а? И аз така казвам. Единственото което се изисква е да го поискаш и да приемеш този подарък.

Библията го описва така: "Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ."  ( Римляни 6:23 ) - Този стих от горе продължава и ни дава - Добрата новина - Има някой който е готов да плати цената за нас и да поеме върху себе си наказанието което ни се полага на нас!

И как да поискаш да бъдеш спасен, и кой може да ти предложи изход от ситуацията?

Отговора в християнството е Исус Христос. Единствения, чрез който можеш да получиш отново достъп до вечния живот, и защо именно Той? Не мога ли, викаш, да го получа като се моля на попа, на иконата или на дева Мария или на кръста или на дървото дето го бил препикал папата? Еми те могат ли да ти завещаят вечен живот? И да ти завещаят наклонност да НЕ правиш мизерии и да НЕ обичаш греха? - НЕ не могат.

Никой не може да ти завещае това което го няма. Исус от друга страна, може да ти завещае именно това, защото Той и Бога са едно. Единствено Бог притежава вечността. Вечността не се купува, тя се дарява. И когато ти го поканиш, като приемеш безплатния подарък който ти се предлага, тогава той започва работата по промяната в теб. Исус заема твоето място и плаща с кръвта си цената, която иначе ти трябва да платиш. Не за живота който сега живееш, който е временен и кратък, а вечния живот.

Както споменах, това е свободен избор и е по желание - твоето желание.

Първата стъпка е покаяние - викаш какво пък е това? И аз се чудих преди от какво пък да се покайвам, че аз даже не си спомням и всичките лоши неща които съм направил.

Да, за съжаление, толкова свикваме с греха, че той става нещо тривиално, обикновено, не му обръщаме внимание даже. Тук послъгвам, там послъгвам, крадем по малко, от време на време си правим идоли и им се кланяме като, разбира се, твърдим че те ни напомнят за Господ, и палим свещи, ааа да не забравяме свещите.. Палиш една свещ и бум всичко е идеално… ма то за здраве било… мдааа, а какво казва Господ?! Е карай бе, те всички правят така...

С други думи, твоето спасение не лежи в теб, а е подарък от Господ. Да поискаш Исус Христос да застане на твоето място, за да покрие твоята греховна природа и наклонност, и да изглеждаш чист, и неопетнен от греха, и да наследиш от него склонността да вършиш добро.

Следващите стъпки

Духовно израстване, лично да опознаеш твоя Създател, кръщение - това е сключване на завет с Бога за твоето желание да бъдеш ново творение, съзнателно, с разбиране, а не когато си бил на 1 годинка или бебе, когато не си разбирал абсолютно нищо, защото самото кръщение е предвещано от покаяние ( ...Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви...  Деяния 2:38 ). Едно бебе няма как да се покае! И да започнеш да живееш в истината, която ти е открита. Пътят е пред теб, избора е твой, моментно удоволствие и живот в заблудата на греха, ИЛИ вечен живот без смърт и страдание, радост и познания които човешкия ум не може да си представи в сегашното си състояние, ти решаваш.

Ами да видим един простичък пример: Влизаш в съдебната зала и съдията казва: Тук сте, защото сте убили две  жени по особено жесток начин, изнасилили сте ги и сте ги нарязали на парчета. Ти навеждаш глава и казваш: Да, но аз след това помогнах на бабата от съседния блок да пресече улицата, направих дарение на дом за сираци, не изневерих на жена си, не излъгах брат ми за сделката миналата седмица и освен това много съжалявам.

Съдията ще ти отговори съвсем справедливо: Добре е че съжаляваш, така и трябва. Тук си заради това че си убил двама души, за това си на съд, не защото си правил добри дела! Този номер не минава в човешкия съд какво остава в Божия...

С други думи добрите дела не изкупуват това, което си направил в миналото, освен това ако се замислиш какво се опитваш да платиш с твоите “добри” дела ще разбереш колко е безсмислено да опитваш. Вечността не се продава! Това, разбира се, не пречи на хората да се опитват да купят нещо, което не се продава, при това с дела които нямат никаква стойност, при положение че това което се опитват да купят не се продава!

Но не забравяй, имаш предложение за това Исус да плати цената за твоите престъпления, но това е свободен избор, и който избор е възможен само ако наистина го поискаш, тоест със смирение и покаяние. Когато Исус плати цената за теб, Той обещава и да ти даде ново сърце, такова което ще има друг стремеж - да върши това което е право и според моралния закон на Господ ( 10-те Божии заповеди ). Това че ще можеш да спазваш този закон няма да е твоя заслуга, за това няма с какво да се похвалиш защото знаеш какво си бил преди това. Тук заслугата е на Този който плати цената за теб, Исус Христос. И да повторим защо именно Исус Христос а не някой друг? Защото Исус Христос е този който може да промени сърцето ти и да ти завещае вечен живот, Той и Бог са едно, само и единствено Господ притежава вечния живот и е вечен.

Съдията в нашия пример по-горе, тогава, може да види в теб истински реформиран човек, човек който има ново сърце, нов стремеж, затова Библията казва, че освен ако не си като новороден, няма да видиш Божието царство. Исус плаща цената за твоите престъпления и тогава твоя случай и наказанието, което следва, може да бъде отменено.
Все едно някой да плати глобата за твойто каране с превишена скорост и едновременно с това да те направи с ново сърце, което никога няма да поиска повече да кара с превишена скорост. Но това да не бъде само "платиха за мен сега мога пак да си правя каквото искам.

Господ вижда в сърцето ти, не можеш да си играеш на игрички с Него. Истинската промяна в теб дава “плод”, добрите ти дела са в следствие на това че си спасен, а не причината да бъдеш спасен!

Не мога да купя вечността с моите дела! Вечността не се продава, тя се дарява - при това се дарява само от Този, който я притежава, и то по милост чрез вяра. “Добрите” ми дела не ме спасяват, като трупам точки. Добрите дела би трябвало да са следствие, резултат на това че аз съм спасен!

Някой казват че трябва да се самоусъвършенстваш отново и отново, с други думи, да се прераждаш докато постигнеш желания резултат и се слееш с вселената, и виждаш ли, понеже ти си бог рано или късно това ще стане, но проблема остава, как постигаш това? Как, ако не помниш нищо от предишните си животи, постигаш усъвършенстването?

А, и още по-големия проблем, по на кой критерия се усъвършенстваш? ( С моята мерна единица за добро ли да меря? ) Правя каквото мога нали? Тоест свеждам еталона за доброта до моето ниво, ако не мога повече значи това е достатъчно...

Това в общи линии е Будизма и Хиндуизма, останалите религии като Ислям, Католицизъм и др. Не са по-различни, може да не се прераждаш, но, виждаш ли, можеш да си купиш вечността и да си спечелиш благоволението на Господ като вършиш определени дела, или живееш по определен начин, или умреш за каузата, и това се води най висшата форма на жертва, с която си автоматично приет на мястото където имаш пълен достъп до определени удоволствия, и няма значение нищо друго след като си се жертвал и си убил или наранил някой “неверник”, с други думи целта оправдава средствата. Правилата са гъвкави, ако излъжеш, или пък откраднеш, или каквото и да е друго, не е проблем, стига това да доведе до крайната цел.

И за да нямаш илюзии, Господ не обещава безболезнено пътуване, но обещава сигурно пристигане.

Успех в твоя свободен избор!

С любов,
Свободно избралия Християнин