Мога ли да се доверя на Библията ако тя е писана от хора?

Библията е написана от хора, как мога да и се доверя тогава? Мога ли да съм сигурен че не е просто поредния коварен план и манипулация за контрол на хората? Има ли нещо в Библията, което да я различава от останалите религиозни книги?

 

Един от най-често задаваните и коментирани въпроси е как мога да се доверя на Библията ако тя е писана от хора?!

Абсолютно логичен и бих казал интелектуално необходим въпрос за всеки един човек който е решил да разгледа тази книга. Библията дава информация за исторически събития и има невероятни твърдения, които са толкова дръзки, че човек спира да помисли и неимоверно повдига вежди с учудване.

Например знаеш ли че

Библията говори за това коя след коя империя ще дойде и как ще се развие цялата история на човечеството. В книгата на Данаил и в книгата Откровение, от Египет през Вавилон до Рим има такива невероятни сцени и твърдения написани по такъв странен на пръв поглед начин, че когато започнем да четем желанието ни да разберем как да тълкуваме написаното ще ни грабни, и ще ни преведи през един невероятен лабиринт от събития, които предсказват векове преди дадените събития да се случат какво следва и на къде отиваме.

Освен това тази книга ни дава информация за исторически събития които са се случили в миналото в продължение на хиляди години и които археологията потвърждава ежегодно. Много археолози използват Библията, за да търсят отдавна изгубени градове и области, използвайки тази книга като "историческа карта" на световната история.

Доказателство за достоверността на Библията - Реалността, в която живеем

Нека разгледаме няколко твърдения които Библията прави и да ги сравним с реалността такава каквато я виждаме днес.

Прави ми впечатление че все повече хора с които разговарям казват и виждат че нещо не е наред със света около нас.

Като че ли преди по-можеше да игнорираш шашавите неща които се случват около нас, но напоследък това е направо невъзможно.

Библията учи - Има творец / създател който е сътворил всичко ( книгата Битие ) и живота на тази планета, създадени сме с цел и крайната ни дестинация е да живеем в хармония с нашия създател ( книгата Откровение ), ако изберем това ( покаяние + приемане на плана за спасение - добрата вест на Евангелието - Ефесяни 2:8-9 )

Света вярва - Всичко е дошло от нищото а живота се е зародил случайно, без цел и посока - незнам откъде идвам, какво правя тук и къде отивам - с други думи аз съм изгубен. Правилата са относителни и могат да се нарушават, стига да не те хванат.

Реалността показва - В миналото науката твърдеше че всичко е било винаги тук и заради това не е нужно да го обясняваме. Впоследствие учени устремени да доведат до край своя материалистичен ( тоест пълно отричане за  това интелект да е автора на всичко ) поглед върху нещата промениха тези техни вярвания и се стигна до съвременната теория на това че "Нищото е произвело всичко".

Но, съвременната науката все повече осъзнава че твърдението че Всичко е дошло от Нищото, не се основава на реалността. Защото и дете може да разбере че, доказателството че една Сградата има Архитект е самата сграда, Картината има Художник а Творението - Творец, а ДНК и специфицираната информация ни дават идея за гения на този творец

Библията учи - в света има зло и добро, като във времето прогресивно злото ще вземе превес и нещата като цяло ще се влошат до степен която ще стане непоносима. ( Битие 3:1-24, Исая 5:20 и т.н. )

Света вярва - че ние хората прогресираме към по-добро чрез опити да подобрим материалното си положение както и да увеличим удобствата с които да си улесним живота и това ще направи хората по-добри.

Реалността показва - че независимо колко удобства имаме и независимо какво се опитваме да подобрим, проблема остава и се задълбочава, защото той не е в материалното ни положение и удобства а в самите нас, той е морален.

Библията учи - че на всеки от нас е нужно ново сърце, нужно е да си като новороден ( Йоан 3:3 ) за да бъдеш спасен и изведен от този прогресивно умиращ свят. Промяната трябва да бъде направена от Бога в твоето сърце, за да те обърне в посока която ще бъде в синхрон с Неговия характер, първо изложен в 10-те Божи заповеди а последствие и на практика демостриран от Исус Христос на които Неговите последователи ( Християните ) би трябвало да подръжават.

Света вярва - че ние можем сами да се променим и чрез множество прераждания или чрез религиозни церемонии ние ще се подобрим и ще се възвесим дори до там че да станем богове. Ние можем едва ли не да подкупим Твореца с нашите "добри" дела, и еталона за добро е до толкова до колкото ние можем да направим.

Реалността показва- че света отива на все по зле, лъжата и егоизма се увеличават в геометрична прогресия. Убийства, кражби, насилие, войни са само малка част от този "прогрес към по-добро". Човешкия живот губи стойността си в този умиращ свят.

Библията учи - Че можем да знаем какво ни очаква, предвещава историята на човечеството в духовен и исторически аспект ( Книгите Данаил и Откровение ). Дава цялостна картина на историческите събития от миналото, настоящето и бъдещето. Казва кои ще са основните играчи на световната сцена и го прави по начин по който само смирено търсещите могат да го видят. Което показва че арогантното и горделиво сърце не може да разбере тази книга. Автора по естествен начин е "заключил" тази информация от горделивите.

Света вярва - казва че много от тези описания в Библията са неточни и много от тези личности и империи не са съществували.

Реалността показва - критиците намаляват прогресивно. Археологията и Историята потвърждава всекидневно достоверността на Библията до степен че докато преди тези критици на Библията говореха открито и смело за тези "неточности" в Библията сега са ограничили своите изяви до тесни кръгове от себеподобни хора с помрачени лица - защото Библията е потвръдена от Археологията по неуспорим начин.

Мога ли да съм сигурен че Библията не е просто поредния коварен план и манипулация за контрол на хората?

Често този аргумент се изнася като вероятен, не само вероятен но и възможен дори неизбежен. Няма как казват това да не е измислено за да се контролират масите.

Аз пък понякога си мисля че хората просто нямат какво да правят и се чудят каква глупост да измислят.

Защото на всеки сериозен читател на Библията ( дори и ако си Атеист или Агностик ) ще бъде пределно ясно че Библията е книга която освобождава а не заробва ( Йоан 8:32 - и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни ).

Идеята че ако аз чета и прилагам ученията на Библията в живота си то тогава някой ме манипулира и просто иска аз да съм послушен и да съм пасивен, просто не кореспондира с реалността.

Защото тогава някой ще трябва да обясни, защо първото нещо което прави едно тоталитарно правителство е да забрани църквите и да обяви Библията за книга табу.

Тоест за книга която ще се третира като радиоактивна и всеки неин притежател ще бъде обявен за враг на народа.

Мислиш че си измислям и това със сигурност не може да е вярно?! Върни се само 70 години назад в България или която и да е друга страна от Източния лагер и разгледай какво направи тогавашната Комунистическа партия. Ако това не е достатъчно, тогава виж сега какво прави същата тази партия в Северна Корея. Ако Библията беше наистина книга създадена за да подчини едно общество то тогава защо тя е най-мразената книга от всички тоталитарни системи?! Очевидно не е защото тя манипулира хората, иначе най-логичното щеше да бъде тя да бъде използвана за тази цел от същите тези хора!

А защото тогава Библията е мразена от всички тоталитарни системи и не само? - Причината е проста, защото Библията ти показва на кой трябва да се подчиниш, на твоя създател. И това не включва поредния диктатор който убивайки и мъчейки иска да подчини хората на неговата воля и идеология. Показва ти и че си морално отговорен към твоя създател и това естествено те прави да не искаш да си участник в тази система, което те прави "враг на народа".

Втората голяма причина е че дори най-големия диктатор и най-големите убийци в тези системи са създадени от този който е описан в Библията и там в тази мразена книга лежи огледалото което им напомня че това което вършат е престъпление и е грях за който ще бъдат наказани. Тоест че за тяхните постъпки ще има последствие.

Затова те не искат и да чуят за Бог, нито пък за Неговата книга. Поради същата причина поради която крадецът не може да намери полицията поради същата и те не могат да намерят Бог, не защото го няма а защото НЕ искат да го намерят.

Библията е книга на контрастите

най-вече за тези които искат да я опознаят, има неща които са ясни и такива които са просто странни и на пръв поглед неразбираеми. Но ключа е постоянство и желание да опознаем тази невероятна книга, най-прекрасното в нея е че самия автор предлага да даде на всеки желаещ интимно разбиране за написаното - а условието е само едно, смирено да поискаме, не с идеята да търсим начини да отхвърлим авторитета на автора но да поискаме да бъдем научени и да ни се даде да видим и разберем тази книга както само този който е написал може да ни я покаже. 

Библията е написана от хора, как мога да и се доверя тогава?

Когато някой каже това, почти винаги се има предвид че на тази книга не може да се има доверие или най-малкото трябва да се третира с внимание и огромно съмнение.

И до някъде имат право, защото самата Библия отправя това предизвикателство към всеки който желае да я постави на тест.

В Исая 46:10 например Библията казва: "Който от началото изявявам края, И от древните времена нестаналите още неща, И казвам: Намерението Ми ще устои, И ще извърша всичко що Ми е угодно;" - С други думи, искаш ли да знаеш дали Библията е написана от Бог или е просто някаква сбирщина от легенди и митове?! - Тогава провери ме. Виж дали това което пише за миналото е станало и дали това което пише за бъдещето ще се случи, това е предизвикателство което никой освен Бог не може да си позволи да отправи.

Питал ли си се, ако напишеш писмо с твоята химикалка до любимия човек, кой в крайна сметка написа писмото, ти или хималката?

Не че това е начина по който Библията е написана, но аналогията е сходна.

Бог дава светлина и разбиране на хората които той е избрал а те пишат това на "хартия". След което обикновенно възниква следващия въпрос - А защо Бог не е написал Библията собственоръчно?...

Защо Бог не е написал Библията собственоръчно?

Ако Бог беше написал Библията собственоръчно, точно по начина по който най-големите и критици искат. Дори и Той лично да им я беше прочел, тя щеше да бъде също толкова презирана и отхвърляна, дори може би и повече. Защото нищо от това нямаше да промени човешката природа, независимо как и по какъв начин ще е написана тази книга която ясно показва че ние всички имаме проблем с греха. Римляни 6:23 - и че последствията за греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Исуса Христа. Тази книга изобличава нас самите, а това е много неудобно, защото означава че подбужда моята съвест и ме отделя от любимите ми най-ценни за мен грехове. 

Интересно е че Бог е избрал да поднесе Неговото перфектно слово, чрез не-перфектни ръце, минавайки през греховни и обременени умове. Това всъщност говори за Неговия характер, Бог иска да е близо до нас, да бъдем съучастници в Неговото дело, да се радваме заедно с Него и да тъжим с Него когато поредната душа отхвърля протегната ръка на спасението.

Всъщност правилата са ясни и прости, ако автора е един, то тогава би трябвало да не си противоречи.

Например ако е казано "не кради" то би трябвало това да остане вярно и ако това се промени то тогава говорим за противоречие и съответно можем да заключим че тази книга колкото и да е чудно написана е просто една колекция от добре композирана литература. Но нищо повече.

Това обаче се оказва едно от най-големите предизвикателства към тези които мразят тази книга от дъното на душата си и се опитват вече столетия да я компроментират и да разкрият каква огромна лъже е - написана очевидно за да манипулира масите от хора. Факт - Библията е все още тук, достъпна повече от всякога и все повече разбирана но за съжаление все по малко изживявана. Мнозина разбират, малцина прилагат на практика.

Ако предположим че автора на Библията са наистина хорта, тогава би било много лесно това да се разбере, простичко казано, Библията щеше да бъде пълна с противоречия. До ден днешен такива не са намерени, всички "противоречия" са липса на разбиране за исторически, езикови и др. особености. Всички "противоречия" които аз лично съм изследвал се оказват безпочвени или имат обяснения които човек който я е изследвал може да види и да разбере.

Но както споменахме в началото, смирението е ключа към разбирането на тази книга. А това за едно горделиво сърце по природа, получило по наследство гордост, егоизъм и себелюбие не е лесно начинание - говоря за моето сърце - и за съжаление за всяко друго на този свят.

Добрата новина - Не е нужно да бъдем такива, автора на тази книга ни предлага изход от ситуацията с който като бонус получаваме ново сърце, такова което желае да върши волята на неговия създател. Не защото това ще трупа точки като на състезание, но от любов и благодарност към Него.

Единството на Библията

Има нещо поразително в тази престара книга!

Библията е писана в продължение на повече от 15 века ( 1500 години )! Началото и датира около 15-ти век преди Христа. Последнат й книга е написана към края на първи век след Христа. Това надхвърля всичките ни представи за продължителност на съставянето на някоя литературна творба. Например "Фауст" на Гьоте е била писана в продължение на 40 години.

Писателите на Библията са около 40. Различават се по класа, образование, епоха, занятие... Сред тях има царе, пророци, учени , занаятчии, рибари, ученици на Христос, военни служители, говедари, лекари, свещеници и министри.

Някой от тях са писали в пустинята, други в царския палат, трети на заточние, други в затвора с вериги на ръцете... 1600 години!

Ако това беше просто едно човешко произведение, представяте ли си каква бъркотия щеше да представлява Библията?

Но ние сме поразени от истинското чудо - отделните й книги образуват едно неделимо цяло! Имат единна, вътрешна , органична връзка! Налице е един общ план, който води към една главна цел - свързването на Бог с човека!

Тази обща, безкрайно велика мисъл минава като златна нишка през всичките й страници. Главната й тема е спасителния план. Централната фигура, в която се съсредоточава всичко, е Исус Христос - Спасителят на човечеството!

Във всичките 66 книги на Библията намираме само едно учение, един морал, един закон, един център - Исус Христос, един принцип - любовта, който е твърде необичаен за тези тъмни векове. Можем да се съгласим напълно с образното сравнение на Ясенецки: " Библията - това е съвършен организъм, в който, подобно на човешкото тяло, всички органи са насочени към един общ център - сърцето. Това " сърце " на Библията е Бог, а всичко останало води към Него. Това чудо може да се обясни единствено  с Божествения произход на Свещеното писание - то има само един Автор - Бог"

Знаеш ли че: Според статистиките, че само 5% от издадените книги надживяват седмата си година. Мнозинството бързо се забравят, но библията вече над 3 500 години си oстава вечно актуална, вечно нова, вечно свежа и вечно търсена, Тя е най-четената, най-често издаваната, най-превежданата, с най-голям тираж - 30 милиона екземпляра годишно. Безпрецедентен случай!

Тя е както най-гонената, така и най-обичата Книга. За нея са умирали милиони! Книга. която никога не е слизала от сцената на историята. Спрете се на средностатистическата книга, издадена преди Балканската война, Животът отдавна я е отменил и тя е вече несъвместима с реалността.

Но Библията е нещо друго - хилядолетията са минали над нея, без да я засегнат, без да остареят нейните мисли, идеи, цели, актуалност! Тя е необходима и днес точно толкова колко и преди две хилядоления! Не е ли това един странен, необясним факт, освен ако... е нещо съвсем различно от другите книги?

Всъщност единственото обяснение е че тя няма човешки произход.

Библията и някой учени. Позната и непозната Библия

Какво казват някой от най-известните учени за тази книга и какво представлява Библията? Има ли нещо в Библията което да я различава от останалите религиозни книги?

Айнщайн - Физик, Нобелов лауреат, казва: "Моята религиозност се състои в смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух, разкриващ Себе Си в онази малка част от реалността, която ние с нашия немощен и преходен ум едва успяваме да опознаем". Казва също: "Невъзможно е човек да чете евангелията, без да почувства реалното присъствие на Иисус Христос. Неговата личност пулсира във всяка дума на Библията! Не е възможно един мит да бъде изпълнен с толкова живот!"

д-р. Джеймс Дана - Известния американски натуралис, минералог и геолог казва: "Аз не зная изявление за произхода на света, което да е по-научно от това, което Библията съдържа".

Иван Вазов - българския поет и писател - класик - казва: "Аз не зная по-могъществена Книга под небето от Библията! Там, където тя се чете и се знае, злините са случайни, а добродетелите - трайни и постоянни спътници в живота на човека. Учудвам се, че тази книга много слабо се знае у нас - не само от миряните, но и от духовенството!"

Грегор Мендел - Бащата на съвременната генетика. Научния труд на Мендел е бил отхвърлена отначало, тъй като Мендел я представя катопротивовес на теорията на Дарвин за пангенезиса, която е била популярната по онова време теория и се е приемала като отговорна за унаследяването. През 1868 г. Мендел става свещеник (  абат ). Мендел изнася проповеди и е дълбоко вярващ Християнин.

Самюел Морз - изобретателя на Морзовата азбука - Първите думи в света които са били изпратени чрез морзовата азбука са били от Библията - Числа 23:23 - ... Какво е сътворил Бог!

Исак Нютон - Основател на класическата физика и откривател на диференциалното и интегралното смятане - “Аз непоколебимо вярвам, че Библията е Слово на Бога, написано от боговдъхновени мъже, и я изследвам всеки ден.” ( Нютон , цитиран в Tiner 1975).

Майкъл Фарадей  - Баща на електромагнетизма. Има зачителен принос в химията, включително откриването на бензена, но най-важната му работа е в магнетизма и електричеството.

Серия от експерименти довеждат до откриването на електромагнитната индукция. Конструира устройство, наречено електрическо динамо, предшественик на съвременния генератор на електроенергия.

През 1845 г. той открива явлението, което днес се нарича ефект на Фарадей, засягащо връзката между светлината и електромагнетизма.  Той беше активен старейшина в църквата си през целия си живот и въпреки че Фарадей смяташе религията и науката за „две различни неща“2, той не ги виждаше като противоречащи едно на друго.

Джеймс Максуел - Бащата на електромагнитната теория. Максуел постъпва в университета на 16 години и продуцира Rolling Curves. Понеже е твърде млад, за да го представи пред Кралското обществото, документът е прочетен от неговия професор по математика, Филип Келанд. В Кралския колеж той създава най-значимата си работа по електромагнетизъм, статия от няколко части, наречена „Върху физическите линии на силата“. Той също така публикува статии по електростатика и ток на изместване, като последният се фокусира върху явлението, известно като ефекта на Фарадей. За теорията на еволюцията той казва: Никоя еволюционна теория не може да бъде формирана, за да обясни сходството на молекулите, тъй като еволюцията непременно предполага непрекъсната промяна и молекулата не е способна да расте или да се разпада, или да се генерира или унищожава... Науката е некомпетентна да разсъждава върху създаването на самата материя на нищо. Максуел и до днес е високо ценен в научната общност, но малцина знаят или признават силните му християнски корени или вярата му в авторитета на Божието Слово. На практика всяка част от неговия кратък, но забележителен живот беше прекарана в изследване на чудото на Божието творение.

Луи Пастьор - Микробиолог, Автор на процеса Пастюризация. Откритията и изследванията на Пастьор помогнат за създаването на нов клон в  науката - микробиология.

Пастьор не вижда конфликт между науката и християнството. Всъщност той вярваше, че „науката приближава хората до Бог“. В работата си като учен той възприема доказателства за мъдрост и план, а не за случайност и хаос. Пастьор заявява, че: „Колкото повече изучавам природата, толкова повече се изумявам от работата на Създателя“.

Опонент на теорията на Дарвин за еволюция на видовете, както и демострира експериментално че - живот идва само от живот. Показва и доказва че спонтанно възникване на живот от не-жива материя е невъзможно.

Всъщност списъка е много по-дълъг но целта не е да се убеждаваме чрез това какво други вярват, макар и те да са признати учени или философи и творци. Това че някой вярва че Библията не е просто една книга написана от хора не я прави достоверна и аз съм съгласен с това, но пък може би ще ни накара да се замислим че след като умове като тези са намерили  нещо ценно в тази книга че са се престрашили открито да заявят техните впечатления то може би и на нас ще ни е полезно да я изследваме.

За това нека разгледаме няколко интересни научни факти които са от Библията, за които до съвсем скоро съвременната наука не знаеше нищо.

 


Научни факти в Библията


 

Планетата Земя се движи свободно в космоса в безтегловност

Йов 26:7 ( написано преди 3500 г. ) - "Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо."

Библията провъзгласява, че земята свободно се носи в космоса. Някои в древността са смятали, че земята седи върху голямо животно. Сега знаем, че Земята се носи свободно в космоса.

Земята е кръгла

Исая 40:22 ( написано преди 2800 г. ) - "Онзи, Който седи над кръга на земята."

Библията ни информира, че земята е кръгла. Въпреки че някога се е смятало, че земята е плоска, именно писанията са вдъхновили Христофор Колумб да обиколи света с плаване. Той пише: „Господ беше този, който го вложи в ума ми... Няма съмнение, че вдъхновението беше от Светия Дух, защото Той ме утеши с лъчи на чудесно озарение от Светите писания...“ (от неговия дневник, във връзка с откриването му на „Новия свят“).

Първия закона на термодинамиката

Битие 2:1 ( след сътворението ) - "Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство."

Еврейската дума, използвана тук, е минало определено време за глагола „завършен“, указващ действие, завършено в миналото, което никога повече няма да се повтори. Творението беше „завършено“ – веднъж завинаги. Точно това казва първият закон на термодинамиката.

Този закон (наричан още Закон за запазване на енергията и/или масата) гласи, че нито материята, нито енергията могат да бъдат създадени или унищожени. Днес не се извършва „творение“. То е „завършено“ точно както се казва в Библията.

Втори закона на термодинамиката

Псалми 102:25,26 - " Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени."

Библията ни казва три пъти, че земята се износва като дреха.

Това гласи Вторият закон на термодинамиката (Законът за нарастващата ентропия): че във всички физически процеси всяка подредена система с времето има тенденция да става все по-неподредена. Всичко се изчерпва и се износва, тъй като енергията става все по-малко достъпна за използване. Това означава, че вселената в крайна сметка ще се „износи“ – нещо, което науката не е открила доскоро.

Хидрологичния цикъл

Амос 9:6 ( написано преди 2800 г. ) - "He…calls for the waters of the sea, and pours them out on the face of the earth…"

Река Мисисипи изхвърля над 22 милиона литра ( 22 712 470 л. ) вода в секунда в Мексиканския залив. Къде отива цялата тази вода? Това е само една от хилядите реки. Отговорът се крие в хидрологичния цикъл - нещо, което не е напълно разбрано до 17 век, но е толкова добре изложено в Библията.

Библията ни дава следната информация в Еклесиаст 1:7 - "Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно отиват."

Псалм 135:7 ни казва: „Той кара изпаренията да се издигат от краищата на земята; Той прави светкавица за дъжда.."

В Еклисиаст 11:3 се казва, че „ако облаците са пълни с дъжд, те се изпразват върху земята“.

Науката за океанографията

Псалм 8:8 - "...и морските риби, които минават по пътищата на моретата."

Морето е просто огромна маса вода; как може да има "пътеки"? Човекът открива съществуването на океански течения през 1850 г., но Библията обявява науката океанография преди 2800 години. Матю Маури (1806–1873), смятан за бащата на океанографията, забелязва израза „пътеки на морето“ в Псалм 8. Маури се доверява на думата на Бог и тръгва да търси тези пътеки, а жизненоважната му книга за океанографията все още се печата днес.

Произхода на живота

Битие 2:7 - "И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа."

Докато учените от 21-ви век признават, че имат „много теории, малко наука“ за произхода на живота, Библията ни казва ясно как е започнал животът въз основа на думите на единствения, който е бил там в началото.

„Вероятността за спонтанно образуване на живот от нежива материя е едно към число с 40 000 нули след него... Това е достатъчно голямо, за да погребе Дарвин и цялата теория на еволюцията.

Не е имало първична супа, нито на тази планета, нито на която и да е друга, и ако началото на живота не е било случайно, следователно трябва да е било продукт на целенасочен интелект." - Сър Фред Хойл, професор по астрономия в Кеймбриджкия университет

Произхода на половете

Матей 19:4 - "... Този който ги сътвори в началото, мъжко и женско ги сътвори"

Почти всички форми на сложен живот имат както мъжки, така и женски — коне, кучета, хора, риби, молци, маймуни, слонове, птици и т.н. Мъжкият се нуждае от женската, за да се размножава, а женската се нуждае от мъжкия, за да се възпроизвежда. Едното не може да продължи живота без другото. Но ако еволюцията беше вярна, кое тогава беше първо според теорията?

Ако мъжкият е възникнал преди женската, как мъжкият от всеки вид се е размножил без женски? Как е възможно мъжкият и женският пол да са се появили спонтанно, но въпреки това да имат сложни, допълващи се репродуктивни системи? Ако всеки пол можеше да се възпроизвежда без другия, защо (и как) биха развили репродуктивна система, която изисква и двата пола, за да може видът да оцелее?

Безброй звезди

Йеремия 33:22 ( написано преди 2500 г. ) - "Както небесното войнство не може да се преброи, нито морският пясък да се измери..."

Библията твърди, че има безброй звезди (описани тук като „небесното множество“). Когато това твърдение беше записано, никой не знаеше колко огромни са звездите, тъй като по-малко от 1100 бяха наблюдавани. Това са толкова, колкото Птолемей успя да каталогизира в Алмагест. Сега знаем, че има безброй милиарди звезди - около 1025 звезди в наблюдаваната вселена - и че те не могат да бъдат изброени.

Kръвта e източника на живот

Левит 17:11 ( написано преди 3500 г. ) - "Защото животът на плътта е в кръвта."

Писанието заявява, че кръвта е източникът на живота. Допреди двеста години болните хора са били „кървени“ и много са умирали поради практиката. Сега знаем, че кръвта е източникът на живот. Той пренася вода и храна до всяка клетка, премахва отпадъчния материал от клетките и поддържа температурата на тялото. Този жизненоважен елемент също пренася кислород от белите дробове в цялото тяло. Ако загубите кръвта си, ще загубите живота си.

Кръвосъсирването

Битие 17:12: "Всяко дете от мъжки пол във вашите поколения да се обрязва между вас, който е на осем дни..."

Защо обрязването е трябвало да се извърши на осмия ден? Медицината едва наскоро откри, че съсирването на кръвта при новородено достига своя връх на този ден. Тогава коагулиращите фактори в кръвта са на оптимални нива: витамин К не достига достатъчно количество до седмия ден, а на осмия ден протромбинът е най-висок, достигайки 110 процента от нормалното ниво.

Законите на хигиената

Левит 15:13: "А когато се очисти от течението си оня, който има течение, тогава за очистването си да си изброи седем дена и да изпере дрехите си, и да окъпе тялото си в текуща вода и ще бъде чист."

В Библията се казва, че когато се занимавате с болест, ръцете трябва да се измиват под течаща вода. До 1800 г. лекарите са миели ръцете си в леген с вода, оставяйки невидими микроби и водещи до безброй смъртни случаи. процента.

Вече знаем как да мием ръцете под течаща вода. Британската енциклопедия документира, че през 1845 г. д-р Игнац Земелвайс във Виена бил ужасен от ужасяващата смъртност на жените, които раждали в болници.

Около 30 процента са починали след раждането. Земелвайс отбеляза, че лекарите ще преглеждат починали пациенти, след което отиват направо в следващото отделение и ще преглеждат бъдещите майки. Това беше нормалната им практика, защото не се знаеше наличието на микроскопични заболявания. Земелвайс настоя лекарите да си мият ръцете преди прегледи и смъртността веднага спадна до 2

Законите на карантината

Левит 13:46 ( написано преди 3500г. ): "През всичкото време до когато бъде заразата на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му."

Много преди медицинската наука да открие значението на поставянето под карантина на хора с инфекциозни заболявания, Библията я инструктира. През 1490 г. пр. н. е. Писанието казва какво да правим, ако някой има кожно заболяване като проказа. Законите за карантина не са въведени от съвременния човек до седемнадесети век.

„По време на опустошителната Черна смърт от четиринадесети век пациентите, които са били болни или мъртви, са били държани в същите стаи като останалата част от семейството. Хората често се чудеха защо болестта засяга толкова много хора едновременно. Те приписват тези епидемии на „лош въздух“ или „зли духове“. Въпреки това, внимателното внимание към медицинските заповеди на Бог, разкрити в Левит, би спасило безброй милиони животи. Артуро Кастилионе пише за огромното значение на този библейски медицински закон: „Законите срещу проказата в Левит 13 могат да се разглеждат като първия модел на санитарно законодателство“ (История на медицината).“ — Грант Р. Джефри, Подписът на Бог

Има ли нещо в Библията което да я различава от останалите религиозни книги?

Освен че Библията е единствената книга която ни представя реалноста на нашето сърце такава каквато е, обявява че няма нито един праведен ( Римляни 3:10 ) на тази земя, убива нашата илюзия че ние сме добри хора ( Марк 10:18 ) и заедно с това ни дава решението на проблема със смърта, като ни представя Исус който заема нашето място за да понесе наказанието което ние заслужаваме. Като резултата е новото сърце което ни се дава ако приемем този подарък и тогава биваме наречение, новородени по Библейски. С други думи нашите добри дела не ни спасяват а те са следствие на това че сме спасени! ( Ефисяни 2:8-9 )

Освен всичко това - Библията ни разкрива историята на цялото човечество, включително и времето в което ние живеем! Библията съдържа над 1000 пророчества. Автора на Библията дава с математическа точност и прецизност бъдещи събития, техния характер, развой, време и резултати.

Големи и малки царства, империи и народи се откриват пред погледа на удивения читател стотици години преди своето възникване.

Библията, Историята и Археологията

Археологията потвърждава Библията

 

Често Библията е била единствения документ за дадени исторически събития. Типичен примерът на прочутия археолог Остин Хенри Лейард, който тръгнал за Месопотамия само с Библия, кон и пушка. Като си служел единствено данните, взети от Библията, той успял да направи забележителни археологически открития. В това си пътуване открива голяма част от известните релефи на асирийския дворец , а през 1851 г. и библиотеката на Ашурбанипал. Повечето от находките му сега се намират в Британския музей.

Милиони познават историите и героите, които изпълват както Стария, така и Новия завет. Някои хора вярват, че Библията всъщност е истина, някои казват, че е притча, а трети я пренебрегват като чиста фантазия.

Независимо от твоята позиция, има много археологически доказателства, че персонажите в Библията са съществували и че Библията често се отнася до действителни събития, случили се на реални места. Сред останките от многото цивилизации, възникнали и паднали в земите на Библията, учените са открили, че много от тях са свързани със Стария и Новия завет. И със сигурност има още, които чакат да бъдат разкрити.

Твоята вяра или липсата на такава ще определи как тълкуваш Библията. Но това не е чиста фантазия, според тези исторически и археологически открития, които се потвърждават от Библията.

 

Надписът от Тел Дан

На 21 юли 1993 г. геодезистът на проекта за археологическия обект Тел Дан в Израел, Гила Кук, откри древно писмо върху един от повторно използваните строителни камъни в стара стена. Повърхността на камъка беше полирана от двете страни, а идентифицираните букви, BYTDWD, бяха ясни и безпогрешни. Буквите или надписът се отнасят за „Домът на Давид“ и могат да бъдат твърдо датирани от 9 век пр. н. е. поради слой пепел от 733/722 г. пр. н. е., причинен от по-късните асирийски войни.

Тези слоеве пепел са малко и остават мечтата на всеки археолог, тъй като всичко, запечатано под тях, трябва да бъде датирано по-рано. Като такъв, няма шанс за проникване от по-късни находки. Докато някои историци се опитват да обяснят надписа, повечето са съгласни, че той се отнася до родословието на Давид, вторият цар на обединеното царство и вероятно най-важният владетел в историята на Израел. Наличието на същите букви, BYTDWD, върху стелата Меша/Моабитската скала, също датирана от 9-ти век, затвърждава съществуването и всъщност родословието на цар Давид.

 

Голямото авеню на Понтийски Пилат

Всъщност дълго време в Библията точно този исторически отрязък беше сочен като нереален. Смяташе се че Понтийски Пилат изобщо не е съществувал!

Докато един ден, о чудо! От недрата на земята археолози разкриха написаното на камък, не просто на каквото и да е, а на камък - името, длъжността и позицията на Понтийски Пилат.

Според Матей и Лука Пилат Понтийски изпраща Исус на кръста. Но никакви доказателства не показват, че такъв човек някога е съществувал.

Бил ли е той просто изобретение, защото историята се нуждаеше от злодей? Изглежда странно да няма никаква следа от него..

Но! макар и да отне толкова години през 1961 г., човек на име Антонио Фрова намери плоча под театъра в Кесария Маритима в Израел. Това парче камък беше достатъчно обикновено, с изключение на един надпис, който гласеше просто:

„Тиберий Понтий Пилат, префект на Юдея.“

- Понтий Пилат излезна от древната и влезна в съвременната история

„Тиберий Понтий Пилат, префект на Юдея.“

Историците дълго време предполагаха, че назначеният от Рим цар Ирод Велики, който почина около 4 г. пр. н. е., е отговорен за повечето от големите строителни усилия, които превърнаха древния Йерусалим в основен поклоннически и туристически център. Но анализът на повече от 100 монети, открити под стъпаловидната улица, сочи към началото и завършването на усилията при Пилат, който управлява около десетилетие, започвайки през 26 или 27 г. сл. Хр.

Най-новите монети, открити под паветата, датират от около 31 г. сл. Хр.

Най-често срещаните йерусалимски монети от първи век са сечени след 40 г., „така че липсата им под улицата означава, че улицата е била построена преди появата им, с други думи само през времето на Пилат“, казва Доналд Ариел, експерт по монети към Израелския орган по антиките.

Монетите открити под улицата

2000-годишна улица, построена от Понтийски Пилат, открита в Йерусалим

Чрез жесток обрат на съдбата Пилат Понтийски стана известен в библейската история като римския префект, който трябваше да наблюдава преследването и разпъването на Исус Христос. Но като римски префект неговите задължения включват много повече от надзора на съдебните въпроси. Той отговаря и за благоустройството. Всъщност археолозите наскоро откриха дълъг 600 метра ( 2000 фута ) булевард, построен от Пилат, постижение, с което той може би е предпочел да бъде запомнен.

Приблизително 10 000 тона варовик са били необходими за изграждането на улицата и е много вероятно пътят да е свързвал басейна на Силоам в Ерусалим на Храмовия хълм, свято място, където древните еврейски поклонници са отивали да се поклонят, което е почитано и до днес.

Басейнът Силоам

Според Евангелието от Йоан къпалнята Силоам е мястото, където Исус излекува слепия. Силоамският басейн винаги е бил смятан за едно от най-интересните места, въпреки че точното му местоположение остава донякъде неясно.

Точното местоположение беше потвърдено едва през юни 2004 г., когато строителни работници, опитващи се да поправят водопровод на юг от Храмовия хълм на Йерусалим, разкриха няколко древни стъпала и част от колосален басейн, датиран от епохата, в която е живял Исус – ерата на Втория храм.

Басейнът Силоам е открит до района, известен като Царската градина, на билото, идентифицирано като Градът на Давид. Той е заобиколен от няколко други значими археологически обекта, като останките от древна църква от пети век, разположена точно на югоизток от басейна.

Откриването му бележи исторически момент в областта на библейската археология.

Останките от двореца на цар Давид

Много археолози са се опитвали да намерят останките от двореца на цар Давид. Тъй като одобрение за археологически разкопки в Йерусалим е трудно да се получи, мнозина смятат, че отговорът може да се крие в близост до монументалната стъпаловидна каменна структура от източната страна на планината Сион, близо до града на Давид. Стъпаловидната каменна конструкция е може би една от най-известните археологически останки от древния град Йерусалим. Разкопаван е половин дузина пъти през миналия век.

Забележителната фундаментна конструкция с височина 20 метра, най-впечатляващата структура от желязната епоха в Израел. Тя е жизненоважна за координацията и защитата на Давидовия град. Повече от всяка друга находка близо до или в града на Давид, древната каменна конструкция е монументално важно потвърждение за това колко велик е бил Йерусалим на Давид и Соломон.

Въпреки че структурата може да изглежда просто като гигантска маса от преплетени камъни, доказателствата сочат, че тя поддържа значителна крепост. Откриването през 2005 г. на масивни преплитащи се стени и огромна каменна основа, свързана със стъпаловидната каменна структура, може да бъде от решаващо значение за окончателното посочване на пътя към това, което може да е останало от замъка на цар Давид.

 

Хетска сила

Хетите се появяват често в Стария завет. Те са били важна сила в региона. Битие ни казва, че те са живели в Ханаан, а Първата книга на царете ни казва, че са търгували на коне и колесници с цар Соломон.

Хетите винаги са били на заден план — сенчеста сила с голямо влияние. Но до деветнадесети век нямаше нищо, което да ни показва, че те някога са съществували. През 1876 г. британски академик на име Сейси се натъкнал на надписи върху скала в Турция, които според него може да са хетски.

Това остава само предположение, докато през 1906 г. германец на име Хуго Винклер не започва археологически разкопки в съвремения град Богхаз-Кой в Турция.

Там той открива древен град, който се е простирал на преблизително 300 акра площ и съдържа хиляди глинени плочки.

Оказва се че това е град Хатуса и плочите показват, че той е търгувал с държави в целия регион. Плочите също дават подробности за церемонии, описани в Стария завет.

Откриването на Хатуса не само показва, че хетите са съществували, но и че има културни връзки, които се простират в целия регион.

Моав се бие срещу Израел

В страни с богато археологическо наследство, но малко съвременни възможности, отдавна има пазар за древни реликви, които могат да намерят купувач от по-богата нация. Йерусалим не е изключение.

Там през 1868 г. мисионер купил парче от каменна плоча. Продавачът, заинтересуван повече от печалбата, отколкото от запазването, бил разбил оригиналния камък на парчета, за да ги продаде поотделно. За щастие някой е бил направил копие на камъка, преди търговецът да го счупи.

Надписът на камъка разказва за войната между Моав и Израел през 850 г. пр. Хр., когато Израел е бил под управлението на цар Йорам, както беше споменато по-горе. Разказът на камъка разказва историята от гледна точка на Моав, а Втората книга на царете разказва същото събитие от гледна точка на Израел. Но те разпознаваемо описват едно и също събитие.

 

Египетската Стела ( възпоменателна плоча/паметник ) Мернаптах

Лежаща в Египетския музей в Кайро, стелата на Мернептах е сложно издълбана древна каменна плоча, която описва завоеванията на египетския фараон Мернептах, управлявал между 1213 г. пр. н. е. и 1203 г. пр. н. е. Стелата Мернептах съдържа най-ранното текстово споменаване на земите на Израел. Това е единственото споменаване от древен Египет, което доказва, че израилтяните са окупирали земите на древен Ханаан преди 3200 години. 

Стелата описва всички врагове, победени от фараона Мернептах по време на кампаниите му, заявявайки: „Израел е опустошен и потомството му не е“. Тези думи са от решаващо значение за историята на древен Израел, тъй като споменаването може да е „архимедова точка“ за най-ранното разпознаване на етническа/културна единица, наречена Израел. Споменаването на земите на Израел от края на 13-ти век пр. н. е. също е положително свързано с други археологически доказателства за по-ранното заселване на „израелските“ племена в централната хълмиста област на Ханаан.

Многобройните открития в Йерусалим

Археологическите разкопки разкриват липсваща част от йерусалимската стена от периода на Първия храм. През вековете в Йерусалим са се случвали големи религиозни събития. 

Някои от най-забележителните находки в Йерусалим, свързани с Библията, са останките от желязната епоха в града на Давид, който включваше първоначалното ядро на града, където бяха открити укрепления, водни канали, къщи и дори малки амфитеатри.

В други части на древния град са открити забележителни останки от желязната епоха, като Първия храм и елинистично-римските останки (Втори храм, раннохристиянски), които отразяват историята на града и връзката с библейските периоди.

Самият храмов хълм все още носи останките от външната конструкция на района на Втория храм

Розетският камък

Розетският камък никога няма да стигне до списъкът с „Десетте най-добри неща да прочетем“. Всъщност информацията върху камъка не е за забавна за четене по никакъв начин. 

През 196 г. пр. н. е. един писар потвърждава божествеността на култа към крал Птолемей V, като издълбава декрета върху камъка три пъти подред - всеки път на различен език. Това е нещо уникално и ще допринесе изключително много в бъдеще за разбиране на намерените находки. За първи път археологията намира комбинираното използване на три езика, старогръцки, йероглифи на Древен Египет и демотична писменост, без това можеше никога да не бъдат дешифрирани  египетските йероглифи.

Докато Розетският камък е открит по време на кампаниите на Наполеон в Египет през 1799 г., той в крайна сметка си проправя път до Лондон, където остава и до днес.

Благодарение на нашето разбиране на старогръцки, беше необходим само малък скок, за да дешифрираме древните йероглифи и Жан-Франсоа Шамполион успя да го направи през 1822 г.

Дешифрирането на Розетския камък отвори очите ни за повече от 3000 години объркващи илюстрации, гравирани върху египетските статуи, храмове и паметници и ни даде изобилие от знания, които потвърждават Писанията.

Свитъците от Мъртво море

През 1947 г. светът получава един от най-големите си библейски археологически подаръци, когато младо овчарче открива свитъците от Мъртво море. Открити в различни пещери на северозападния бряг на Мъртво море, хилядите парчета пергамент бяха старателно сглобявани в продължение на много години. 

Откриването му изигра значителна роля в разбирането ни за древната еврейска култура и Библията днес. Свитъците обхващат цялата еврейска Библия с изключение на книгата на Естер.

Свитъците са датирани от края на 3 век пр.н.е. Освен това те включват няколко небиблейски писания, обикновено свързани с религиозната група на есеите, които са живели и работили в околния регион Кумран. Свитъците от Мъртво море подчертават много аспекти на еврейската култура от Втория храм. Те наистина са най-великите — и в повечето случаи най-ранните — примери за свещените текстове на Библията.

Назаретският надпис

Човек на име Уилям Фроер се сдобил с камъка през 1878 г. и го изпратил от Назарет в Париж. Много хора вярват, че надписът от Назарет се свързва директно с възкресението на Исус. 

Надписът е върху мраморна плоча и е написан на гръцки език. Едиктът ( законът ) на Цезар гласи, че всеки, който премести тяло от гробница, ще бъде изправен пред смъртно наказание.

Вероятно датира от управлението на Клавдий (41–54 г. сл. Хр.). Може да е било достатъчно обичайно за разбойници да проникнат в гробница, за да откраднат ценности, но защо някой би искал да вземе тяло?

Този едикт е пряко свързан с това, че гробът на Исус е празен и вероятно войниците които са пазили гробницата на Исус са платили с живота си за липсващото тяло или най-малкото са били наказани подобаващо.

Каиафа

В евангелията Каиафа е първосвещеникът на евреите и стои зад заговора за убийството на Исус. Той поема водещата роля, когато еврейското събрание (или Синедрион) съди Исус, както се съобщава в евангелията на Марк, Матей и Лука.

Романо-еврейският историк от първи век, Йосиф Флавий, също споменава Каиафа и казва, че първото му име е Йосиф - но това беше всичко.

След това, през 1990 г., строители работили върху воден парк в покрайнините на Йерусалим, когато случайно разбили гробница от първи век. Археолозите откриха, че гробницата съдържа костници - сандъци, пълни с кости. Един от сандъците имало надпис, който го идентифицира като костницата на Йосиф Каиафа. Когато изследователите отворили сандъка, те открили, че съдържа костите на шестима души, единият от които е бил 60-годишен мъж.

Учените са убедени, че това са останките на първосвещеника.

Свитъците на Кетеф Хином

„Нека Господ те благослови и пази; нека Господ направи лицето Си да осияе върху вас и да бъде милостив към вас; нека Господ вдигне лицето Си към вас и да ви даде мир." 

Благословията може да е един от най-разпознаваемите стихове, произнасяни в церемониите както на юдаизма, така и на християнството днес. И все пак много малко знаят, че свещеническата благословия е най-ранният библейски стих, открит някога от древни реликви. Две малки сребърни макари, всяка добре навита и носеща гравираната фраза, бяха намерени в гробница близо до Йерусалим. Тестовете заключиха, че гравираното сребро датира от около началото на шести век пр. н. е. - повече от 400 години по-старо от свитъците от Мъртво море.

Освен в археологическите среди, тези два свитъка, които съдържат най-старите цитати на библейски текстове на иврит, остават относително неизвестни. За да добави към значението им, фактът, че благословията е открита върху два отделни артефакта в гробница от тази епоха, подчертава важността на благословията за религията на древните израилтяни

Надписът на Ераст

В Посланието на Павел до римляните той пише от Коринт:

„Кай, моят домакин и цялата църква, ви поздравяват. Ераст, ковчежникът на града, ви поздравява и Кварт, брат ви. (Римляни 16:23) 

Павел вероятно е написал писмата си между 50 и 58 г. сл. Хр. По това време Коринт е бил важен град и столица на римска провинция. Това, че градският ковчежник е бил християнин толкова скоро след смъртта на Христос, показва колко бързо се разпространява новата религия в Римската империя и, изглежда, влиятелни хора се обръщат.

През 1926 г. копачи откриват паве край театъра в града. На него имаше надпис, който казваше на обществеността, че Ераст, в знак на благодарност за новата си работа, е положил настилката за своя сметка. Ераст е реален човек и е имал точната  длъжност, която Павел споменава.

Содом и Гомор изникват от пепелта

В Битие 18:20-21 се казва: " И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная. "

Следва разговор между Аврам и Бог в който Аврам умолява Бог да пожали града ако там се намеря поне 10 праведни души. Следва разрушението на Содом и Гомор след като от там са изведени единсветните праведни хора които са намерени в града. 

Но много дълго време критиците на Библията твърдяха че такива градове не са съществували и че това просто легенди от фолклора и са най-вероятно просто измислица.

Това тяхно твърдения става все по-малко вероятно и се оказва че това което твърди Библията е точно така. Бяха намерини останките на тези градове както и топчета сяра, но не каквато и да е сяра а такава която е чиста сяра, бяла. Такава която не се намира естествено в природата.

Оказва се че това което пише в Библията се потвърждава за пореден път. Ето и някой от подробностите около това откритие.

Содом и Гомор са разположени около източната страна на Мъртво море. Гомор се намира в основата на Масада, а Содом е на около 13 мили (20 км.) южно от Гомор.

1. Археолозите са открили около 1,5 милиона тела в гробове в тези райони около Содом и Гомор.

2. В тези градове има много топки от сяра (старо име на сяра).

3. Тази сяра е уникална и различна от всяка друга сяра, открита в света.

   - Чистотата му е около 90-95%. Тя е бяла, за разлика от всяко друго място по света. Толкова е чисто, че можеш да го запалиш и гори горещ син пламък. Тези серни топки не се намират между градовете.

4. В тези райони има много пепел, която отговаря на библейския разказ. 2 Петър 2:6: И ако Той осъди градовете Содом и Гомор на унищожение, като ги превърна в пепел, като ги направи пример за онези, които ще живеят безбожен живот след това.

5. Материалът на тези градски образувания е калциев сулфат, в който се превръщат варовикът и сярата при нагряване.

6. Избраният строителен материал в Израел е варовик, така че тези градове отговарят и на научните доказателства.

7. В слоевете на тези градове има много пластове въглен.

8. Количеството пепел, дървени въглища и калциев сулфат разкриват огромни доказателства за екстремни горещини в тези градове.

9. В тези райони също няма геотермална активност, която да обясни пепелта, дървените въглища и калциевия сулфат.

10. Освен това в тези области има много необясними форми, които приличат на сгради, сфинксове, пирамиди и дворци.

11. Тези градове са съществували преди около 4000 години, така че останките им биха били трудни за разграничаване. Освен това Бог ги унищожи и превърна в пепел.

Заключение

Библията е тук и сега, на една ръка разстояние, достъпна повече от всякога и е написана за мен и за теб

 

Случвало ли ви се е да си купите електроуред или нова мебел и изобщо да не погледнете инструкциите за това как да го сглобите? Е, ако сте мъж това ще ви се е случвало доста по честичко, жените са малко по-съобразителни изглежда.. но като цяло също имат този проблем. Много често правим тази грешка и оставаме с половината части излишни или просто липсващи, и после се чудим защо не работи и защо мебелите са криви..

Библията е ръководство за живота, жалко е че толкова много хора не четат ръководството на производителя и резултата от това е навсякъде около нас. Войни, страдания, болести, мизерия... искаме да живеем добре, но не искаме по правилата които ще ни донесат това.

Библията е писмото на Твореца до нас с инструкции как да живеем по добре и как да имаме вечен живот. Какво по добро от това?!

Библията дава отговори на най-важните въпроси. От къде идвам?, какво правя тук? и на къде отивам? Дава ни информация за това че в Стария завет Бог е обещал да унищожи смъртта а в Новия завет ни е казал как го е направил.

Казва ни и как можем да получим ново сърце което да копнее да прави всичко по Божията воля и в последствие вечен живот без мъките и мизерията в един изпълнен с любов нов свят.

Прочети ръководството, не отлагай.

 

 
TOP
Working...
Alert Message here
Save
Cancel
Save
Cancel