Въпрос

Могат ли хората да прощават грехове? Както например се прави в Католическата и др. църкви?

В Библията се казва че Исус е дал право на своите ученици да прощават грехове, Йоан 20:23 пише точно това! Тогава Католическата и други църкви са прави когато практикуват опрощение на греховете, не е ли така?

Отговор

Благодаря за въпроса, накара ме силно да се замисля и да преразгледам този толкова важен аргумент. Това което мога да предложа е да разгледаме една различна гледна точка.

Нека първо да помислим за усложненията на вашето тълкуване. Какво е грехът? - грехът е това, което правим срещу Божия закон или както се казва в Библията:

1Йоан 3:4: "Всеки, който върши грях, върши и беззаконие ( нарушава закона ), защото грехът е беззаконие."

Йоан 3:36: "Който вярва в Сина има вечен живот; а който не верва в Сина няма да види живот, но гневът Божий остава върху него."

Йоан 16:8-9:"И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; За грях, защото не вярват в Мене;"... ( думи на Исус )

Така че, ако ние, хората, можем да простим грехове, които не са извършени срещу нас, а срещу Бог, това ни прави в известен смисъл заместител на Бога.

Всеки грях всъщност е извършен срещу Бог, няма нищо, което правим, което се счита за грях, което не е извършено срещу Бог.

Да вземем в предвид няколко примера

Ако например аз открадна от някой това е нарушение на 8-мата заповед в Изход 20:15 се казва - Не кради. Ако например аз открадна от вас, всъщност аз крада от Бога, но как? Ами всичко принадлежи на Бог (Йов 41:11), реално аз крада от Него, но е регистрирано, че крада от вас, защото Бог е дал това което съм откраднал НЕ на мен а на вас, заради това ако го отнема от вас, аз крада от Бога.

Да кажем, че се покланяте на идоли, тогава това ще бъде нарушение на първата и втората заповед ( Изход 20:3-4 ). Сега си представете, че ако аз като човек мога да ви простя този грях, това означава, че ви простих нещо, което няма абсолютно нищо общо с мен отново, това е дори по-очевидно от първия пример.

Един последен пример, представете си, че сте живели по времето, когато Исус е бил тук на земята и сте Го срещнали лице в лице и Той е простил греховете ви. По-късно след Неговото разпъване на кръста и възкресение, един от учениците на Исус ( ранната църква ) ви среща, някой, който ви е познавал, и той ви заявява, че греховете ви не са простени. Сега това означава, че той има повече власт от Бога и че може да отменя нещо което Бог ви е просил - получава се доста абсурдна ситуация.

Стимул и Свидетелство за измама

И още нещо, ако наистина Исус е дал на хората да прощават греховете на други хора, тогава питам аз, кой прощава греховете на този който прощава на другите? Може би той сам си прощава? А как да сме сигурни кой може и на кой Бог е дал тази власт да прощава и на кой не? От тогава са изминали повече от 2000 г. Няма абсолютно никакъв сигурен начин да се проследи подобно предаване на такъв тип власт от един човек на друг.

Особенно имайки предвид множеството от злоупотреби и откровенни лъжи и манипулации които църквите са правили що се отнася до тази идея за опрощаване на греховете. Една от най-явните е измамата за така нареченото "дарение на Константин" - Фалшифициран документ използват от Католическата църква в продължение на много години, за да упражнява светска и духовна власт над всички останали тук може да прочетете повече. Тази власт е била наложена с пълна сила чрез инквизицията в средновековието, където хиляди хора са били мъчени и убивани заради това че са дръзнали да расъждават различно от Католическата система и са искали да имат възможност да четат Библията на своя роден език.

Виждайки колко е примамливо за една такава институция да фалшифицира и използва всякакви методи за контрол, е добре да се замислим що се отнася до този въпрос, за опрощаването на греховете, не е ли наше задължение да го подложим на сериозни расъждения преди да го приемем като истина?!

Тогава как бихме могли да разберем този стих в светлината на примерите по-горе?

Очевидно не говорим за хора ( било църкви или отделни хора ), които прощават на хората техните грехове, защото те не са извършени изначало към тях, те са извършени към Бога.

Ако погледнем стиховете преди въпросния стих, ето какво се казва там:

Исус говори

Йоан 15:26-27: „Но когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, сиреч Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене:“ Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.

Йоан 20:21-22: „Тогава Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. И като каза това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух:"

Йоан 20:23: „На които простите греховете, ще им се простят; и на които задържите, ще им се задържат.“

Забележете нещо друго, поради каква причина Исус им дава Светия дух?
( Йоан 15:27 )..вие свидетелствувате.

Така че, когато ние като индивидуални личности и Христовата църквата като цяло свидетелстваме на хората за Исус, за добрата вест на Евангелието, ако те повярват и приемат Евангелието, можем да им кажем, че греховете им са простени, но НЕ защото НИЕ сме им простили, а защото в резултат на тяхната вяра в Исус и тяхното покаяние, Исус плаща цената за тези грехове и можем да им кажем че в резултат на това греховете им са простени.

Същото важи и за запазването на греховете им, ако те откажат добрата вест, тогава можем да кажем, че техните грехове не са простени, отново не защото ние сме направили това, а в резултат на техния избор.

За да бъдем балансирани, контра аргументите

Ето цитат от един известен сайт който защитава Католическата позиция.

"Така че Йоан 20:23 не казва, че католическите свещеници имат властта да прощават грехове. Казва се, че християнските ученици имат властта да обявяват кои грехове са простени. Помислете каква бъркотия е това. Защо ще имате нужда от специален дар за Светия Дух, за да кажете, че тези грехове са простени? Какъв би бил смисълът от това?

И нещо повече, как точно изглежда това в християнското служене? С други думи, има ли протестанти, които твърдят, че знаят кои грехове вече са били простени в живота на други хора? Защото това е просто бъркотия. Или се казва, че имате способността да четете души, което е много повече, отколкото всеки католик твърди, или се казва, че можете просто да кажете, че ако Исус ви е простил, значи сте простени. Не се нуждаете от дар за Светия Дух, за да направите това. Всеки може да направи това. Всеки може да направи това. Просто е логично. Ако Исус ти е простил, ти е простено. всеки може да направи това твърдение."

Нека отговорим на няколко от основните възражения

Защо ще имате нужда от специалния дар на Светия Дух, за да кажете, че тези грехове са простени? Какъв би бил смисълът от това? - Съгласен съм ! Това не е логично, НО това е грешно представяне на позицията на тези които твърдят че само Бог може да прощава грехове! Позицията е следната -  Светия Дух е необходим за да можем ефективно и с любов да споделяме и говорим на хората които са изгубени ( както сме били и ние ) за добрата вест на Евангелието - свидетелство за което е например Петдесетница когато Светия Дух се излива върху учениците на Исус и започват да проповядват добрата вест на езици които преди това не са говорили, не просто да говорят неразбираеми езици, а езици които да дадат предимство когато свидетелстват на хората в тези области където са били, където е имало представители на множество нации. Също така, когато имаме такава любов към ближния ( която ние сами по себе си нямаме ) ние можем да се радваме заедно с тях когато се покаят и приемат Исус, и когато този товар на греха падне от рамената им, можем да ги уверим че Бог е простил греховете им защото Исус застава на тяхно място и плаща цената за тях.

И нещо повече, как точно изглежда това в християнското служение? С други думи, има ли протестанти, които твърдят, че знаят кои грехове вече са били простени в живота на други хора? - Не няма такива протестанти ( поне до колкото на мен ми е известно ) които да твърдят че знаят кои грехове са простени. Това което някой протестанти знаят обаче е че Бог е верен на обещанието си: 1 Йоаново 1:9 - "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда." - Забележи - ТОЙ, БОГ не аз, ти, съседа или кардинала или папата.

Защото това е просто бъркотия

Нека да видим дали протестантската позиция е бъркотия.. ако Католическата позиция е правилната позиция - тоест хората могат да прощават грехове, то тогава да си припомним малко от историята.

Какво правим когато е имало 2-ма папи? Ами 3-ма? По едно и също време!

Папска схизма (още Западната или Великата схизма) е разкол в католическата църква продължил от 1378 до 1417 година. Когато е имало два, а по-късно три съперника папи , всеки със свои собствени последователи, своя собствена Свещена колегия на кардиналите и свои собствени административни служби.

В борбата за надмощие се е стигнало до там дори че единия е твърдял че другия е Анти-папа ( Антихриста ) и съответно другия е твърдял същото за неговия опонент - хмм ако греховете са ти били опростени от единия, а другия ти казва че освен ако той не ти ги опрости не са опростени, тогава кой е правия? Ами ако единия има правото да опрощава а другия не?! - Бъркотия ! - Подробно може да прочетете тук

А да попитаме, как да знам със 100% сигурност че греховете са ми простени? - Как мога да съм сигурен че който твърди че има тази власт наистина я има? Мога ли да проследя как това право се е предавало от Исус чак то човека който ще ми опрости греховете? Ами ако те са ми били опростени от някой който просто ме е излъгал? - Бъркотия !

И пак да попитаме - Може ли Бог да ми прости греховете? Ако да, за какво ми е свещеник като посредник? Ако Бог ми е простил а свещеника твърди че аз тябва да дам дарове на църквата или да направя определен ритуал за да ми бъде простено, то тогава на кой да вярвам? - Бъркотия !

Заключение

Никога не е добра идея да градим доктрината си на един единствен стих от Библията, но изглежда че точно това е направила в случая Католическата църква.

Мисля че бъркотията е изключително явна когато приемем че хората които сами по себе си са грешни могат да влязат или да имат презумпцията че могат да играя ролята на Бог, било то и само като проводници да Неговата воля.

Историята го доказва многократно. Винаги когато някой мисли че има авторитета да твърди че Бог му е дал власт над хората, това завършва с много смърт и страдание - справка средновековието и Инквизицията избила хиляди Християни с същите доводи - Бог ни даде правото, ще ви "спасим" ако трябва и на сила, като ви изгорим на кладата дори !

Надявам се, че това ви е дало една различна гледна точка за размисъл и мисля, че тази точка има много повече логика.

TOP
Working...
Alert Message here
Save
Cancel
Save
Cancel