Защо са ни изобщо необходими 10те Божи заповеди?!

Отговор

Благодаря за въпроса, това е отново един от трудните въпроси за които без да навлезем в детайли е невъзможно да стигнем до задоволителен отговор. Признавам си и аз съм си задавал този въпрос и мина доста време преди да мога намеря отговор за себе си. Както винаги ще се опитам да споделя това което съм разбрал и се надявам то да е полезно и за теб.

Първо нека да обърнем внимание на няколко важни точки и после ще разгледаме възможно ли е да приложим на практика идеята за "болката и доброто" като критерии за това какво е добро и какво е зло.

Морална относителност

Ако помислим над въпроса дали ни трябва стандарт ( 10-те Божи заповеди ) по който да се ръководим и ако твърдим че такъв не ни трябва, защото всеки може сам да реши какво е добро и какво зло, то това е нещо което наричаме морална относителност, тоест това кое е добро и кое е зло е относително и зависи от моята гледна точка.

Тоест ако аз виждам едно нещо като добро то дори то да не се вписва в твоите или на някой друг "норми" то това е моя работа и аз решавам че след като това е добро тогава това е моя стандарт за добро или зло.

Например: Избиването на всички които не мислят като мен е добро и това е добро по моя стандарт, защото аз съм добър и прекрасен човек който иска да даде най-доброто на тези които са около мен, но тези които не мислят като мен ми пречат и те са мои врагове, заради това никой не може да ме критикува или санкционира защото това е "добро".

Морална отговорност

Липсата на абсолютен стандарт, като 10-те Божи заповеди не само носи със себе си Морална относителност но и премахва Отговорността към този който е дал закона, Бог.

Тук лежи и най-апетитната част от тази идея, особено за тези които желаят да вършат грехове, грях - по дефиниция е  действия ( физически или мисловни ) които нарушават тези "омразни" 10 Божи заповеди... ех ако само можехме да се отървем от тях, несъмнено би възкликнал човека с гузна съвест заради поредния грях който е извършил ...

Без закон няма и нарушаване на закона, няма престъпление, няма и грях. Няма и отговорност към този който е дал този закон. Мисля че няма нужда да обяснявам колко ще е добре за престъпника ( но не и за жертвата на престъплението ) да знае че няма да има последствия от неговото престъпление.

Критерия "добро и без болка"

Добре, нека да приложим на практика това и да видим дали наистина нямаме нужда от абсолютност извън нас по отношение на това какво е добро и зло, тоест нямаме нужда от 10те Божи заповеди, закона и всичко останало свързано с това което е в Библията.

Това са хипотетични, но много реални ситуации в които липсата на стандарт за добро или зло извън нас хората, които по дефиниция сме равни по между си ( някой не мислят че сме равни, но и това ще разгледаме ), може да доведе до абсолютно зло.

Психична болка?

Само физическата болка ли е това което трябва да се стремим да не причиняваме на други, ако да тогава мога ли да нанасям психическа такава?

Като например да използвам обидни епитети към хората около мен и т.н. Ако кажем че и психическа такава не трябва, питам кой или какво определя какво мога и не мога да казвам? Защото може едно нещо да е обида за един но да е просто шега за друг.. ще е трудно да разговаряме по между си ако незнам какви са правилата.. или ако правилата важат в един случай но в друг не, и кой определя правилата ако всички сме равни.

Какъв е критерия за болка?

Как разбираме че даден човек е наранен от нас самите?

По външния израз на лицето му или как точно? Може ли един педофил да прави каквото на него му се вижда като "добро" с деца защото те нямат външен израз на това което ще ги нарани? Което може да не се изрази веднага в момента а напред в бъдеще когато пораснат. И ако кажем че това е недопустимо тогава кои сме ние че да ограничаваме, при положение че нямаме очевидна вреда в момента на действието?

Кражбата въпрос на мнение?

Ако вземем от богат човек, без неговото знание част от това което принадлежи на него, и той не изглежда да е наранен защото има "много" ( според нас )  тогава това проблем ли е?

И ако не, тогава кражбата става въпрос на гледна точка.. тоест ако аз преценя че ти имаш "много" значи мога да крада и това да е добро.

Лъжата въпрос на мнение?

Ако говоря неща които не са истина, защото по този начин ще ми бъде по-леко на мен, и няма нещо което да забележа че е наранило някой, като например да излъжа че съм на 18 за да си купя алкохол или да излъжа на интервю за работа за да ме вземат или да излъжа шефа на работата че съм болен за да си взема болничните като ваканция, тогава това лъжа ли е? Тогава лъжата е въпрос на гледна точка отново.

Изневярата не е проблем?

Ако съм женен и си легна с друга жена, без моята жена да разбере тогава изневярата е добро, стига жена ми да не разбере, а може би тя няма да има против ако и тя ходи да спи с други мъже, а може би оргията също не е проблем?!

Отново въпрос на гледна точка и стига да не ме хванат всичко е "добро", по-моя стандарт.

Масовия геноцид е добро?

Помниш ли проблема с "пренаселването" на земята? Макар и не толкова шумно както преди, все пак се споменава в някой среди като огромен проблем ( според някой ). Ако приемем че няма такъв закон като - Не убивай - тогава решението е простичко.

Тези които смятат себе си за "по-ценни" от тези които са просто "консуматори" или са "изживели живота си" или просто не притежават необходимите данни, принадлежност или раса, решават че е добре да се "разтовари" земята и да се съхранят ресурсите за бъдещите поколения.

Дори не е нужно да търсят, има методи които безболезнено ще избият всички тези които са попаднали в категорията "ненужни" и това по техния стандарт за добро е нещо прекрасно.

Не е нужно дори да правим хипотези в тези случаи, историята ни предоставя множество примери и факти в които Божия закон е заменен с, ние знаем по-добре кое е добро и кое е зло.

Ще спомена само няколко режима от близкото минало и ето и малко статистика, която можеш да провериш сам за себе си

Мао Дзедунг ( Китай, Комунистическия режим ) - 65 000 000 милиона убити
Йосив Сталин ( Русия, Комунистичския режим ) - 40 000 000 милиона убити
Адолф Хитлер ( Германия, Нацисткия режим ) - 35 200 000 милиона убити

Причината? - Ние знаем кое е добро и кое е зло, не са ни необходими някакви си Божи заповеди. Това са само една много много малка част от това до къде води идеята че ние хората знаем по-добре от Бога какво е добро и какво е зло.

Обществото и мнозинството решава?

И нека да погледнем и още един от въпрос, ако не индивида то тогава обществото решава кое е добро и кое е зло. И тогава не ни трябват 10-те Божи заповеди защото Ние знаем по-добре... Резултата е абсолютно същия но тук идеята е че отговорността е споделена, прикрита в морето от хора, злото намира повече утеха да се крие зад "колективната" отговорност.

Това може и да звучи добре за тези които искат да вършат престъпление, но резултата е отново смърт и мизерия.

Ако дадено общество реши че е "добро" дадена част от населението да бъде избито защото има принадлежност към определена етническа или религиозна или каквато и да е друга група от хора то тогава на какво основание друга нация или общество ще има моралното право да се меси в това?

Например през първата световна война Турското правителство избива 1 500 000 Арменци, 300 000 Гърци и др. геноцид който ще бъде повторен многократно върху други нации и хора от други държави и правителства. Ето на този линк можеш да видиш списък с почти всички извършени геноциди в близките години.

Ако дадена нация също е издигнала свой собствен стандарт за добро и зло, то тогава дори и този стандарт да е пълна противоположност на друга нация, тя няма моралното право да се меси във вътрешните и работи, било то и да я възпре да избие част от жителите си.

С други думи тук проблема се пренася от индивидуалния човек към обществото, но проблема остава абсолютно същия.

Библията и 10-те Божи заповеди

Като заключение ще спомена накратко само ролята на 10-те Божи заповеди ( можеш да ги прочетеш в Изход 20:1-17  )  както са изложени в Библията.

Яков 1:23-25: "Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото, понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил. Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави."

Този закон е наречен закона на свободата, защото той ни служи да ни покаже колко имаме нужда от промяна. Също като едно огледало което ни показва че лицето ни е мръсно и имаме нужда да се измием и почистим, така и 10-те Божи заповеди ни показват нашата същност в действителност.

Бог ни е дал Неговия стандарт за добро и зло, за да можем да видим колко много имаме нужда от Него, защото тази промяна може да бъде осъществена само от Бог. Той ни предлага ново сърце, което ще копнее да върши Неговата воля и което все повече ще бъде в синхрон с Неговия закон.

Първата стъпка е покаяние, да си признаем че ние не сме "добри" че всичко което правим има оттенъка на греха, егоизма и нашата наклонност да вършим зло. И искаме Исус да застане на нашето място и да поеме последствията от нашия грях и заедно с това да получим ново сърце и да бъдем новородени и спасени от този загиващ свят.

Исая 64:6: "Но ние всички станахме като нечисто нещо; И всичката ни правда е като омръсена дреха; И паднахме всички като лист; И беззаконията ни дръпнаха ни като вятъра."

Резултата от нашето спасение ще даде плодовете на освещаването, нашите добри дела няма да са причината да бъдем спасени, а последствието, за да няма с какво да се похвалим, защото никой от нас не заслужава това което получава даром от Бога, то е подарък, не се купува.

Ефесяни 2:8-10: "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим."

Един свят изпълнен с такива сърца които искат да вършат Божията воля ще бъде наистина нещо прекрасно.

Надявам се това е отговорило на твоя въпрос или поне ти е помогнало да видиш опасностите от това да си мислим че можем сами да определяме кое е добро и кое е зло. Божия стандарт не е като нашия, заради това вместо да го отхвърляме, ако сме умни ще го издигнем в нашето общество и това ще ни донесе в последствие мир и спокойствие, повече от който и да е друг закон който ние хората издигаме като стандарт.