Какво се има предвид под "Не Кради" след като нищо не ни принадлежи ами е на Господ ?

Разговор между приятели. 

...... Разговора започна с виц за тези които не крадат ..... 

Той:
За съжаление всички знаем как да крадем

Тя:
И Господ знае но това не значи че го прави

Той:
Именно това имах предвид, но не е само да знаеш, а дали искаш.. дори и да не го правиш. Това е разликата, Господ знае какво е грях но никога не би и помислил за това да го направи, не би и помислил, нали разбираш..

Ние знаем, често го мислим, често го правим, но разбира се не винаги.. това важи за всички форми на грях..

Тя:
Предположих че говориш за тези които го искат. Но ако се замислиш хората които са умирали по волята на Бог може ли да се каже че той е откраднал техния живот ( дори и да е заслужено) ?

Той:
Не. Бог не краде, не може да крадеш от себе си, замисли се, всичко на този свят принадлежи на Него, как да открадне нещо което е Негово?

Тя:
Не се бях замислила в тази посока и не сам сигурна дали може да се каже така. Защото това че е сътворил света, дал ни е живот и знания означава ли че му принадлежим със всичко, което имаме и което създаваме. Къде отива тогава нашето право на избор ако всичко му принадлежи?

Той:

Разбира се че му принадлежим. Ако Бог е създал всичко няма как да е по друг начин.

Къде е тогава свободния избор? Ами едното не изключва другото, например ако аз ти дам една кола да я ползваш, какво правиш с нея е твой избор, но в крайна сметка колата е моя.

Ние сами по себе си нямаме живот от нас си, той ни е даден от Бог. Какво правим с него е нашия свободен избор, и това е красотата на Божия характер, всичко е Негово, но въпреки това Той уважава нашия свободен избор, било той и такъв който ще ни съсипе, което Той всячески иска да ни убеди да не правим...

Тя:

Колата не е твоя а на Господ според думите ти че всичко му принадлежи, значи ако ще и да я потроша не ми търси сметка :)

Разбирам те напълно какво искаш да кажеш, но казах ако се замислиш защото в днешно време законите се правят от хората докато сме живи и те съдят вместо Господ все едно той не съществува.

Той:

За отговорността ( да ти държи сметка ) не е така, защото от това как се отнасяш с нея показва колко си благодарна за това което ти е дал.

Законите които се правят от хората са отделно от тези които Бог ни е дал, макар че много от тях са базирани на 10-те Божи заповеди.

Вечния закон 10-те Божи заповеди е закона по който ще бъдем съдени. Човешките закони се променят редовно, често дори се отменят, каквото е било нелегално днес може да е ок утре. Божия закон е вечен.

Тя:

Да и в неговия закон се казва Не кради без да се споменава на кого принадлежи, освен когато говори да не искаш на съседа си къщата, жената и прочие. Което значи че се счита че тези неща ни принадлежат.

Също и като говори за жертвоприношенията и десятъка също се казва "Вашите/Техните" овце, първородни синове ...

Той:

Не, означава че когато Бог е дал на някой нещо, кола, къща и т.н. Той ги е дал на него/нея. Ако ти ги вземеш от него, ти ги крадеш, защото те не са ти дадени на теб.

Тя:
Ама ако ти ги е дал, значи вече не принадлежат на Него ( Бог ) ами на теб

Той:

Защото са дадени на тях, не е толкова трудно да го разбереш. Върховния притежател на всичко е Бог, в крайна сметка всичко идва от Него

Тя:

Не че не разбирам какво искаш да кажеш.

Ти казваш че всяко наше нещо принадлежи на Господ а ние го ползваме временно

Което може да се подразбере че всъщност не го притежаваме дори и са се води мое или твое

Той:

Всичко принадлежи на Него, защото всичко идва от Него. Когато Бог ти дава нещо той ти го дава защото те обича. 

Ти няма как да върнеш каквото и да е на Бог защото всичко му принадлежи.

Това което Бог иска от нас е да се научим и да му се доверим, нашата склонност да си мислим че материалното е наше свършва в момента в който умрем и тогава виждаш колко е било твое..

Да на практика ползваме всичко временно. Защото нищо от това няма да вземем с нас.

Живота e също Негов.

Защото идеята че Бог оставя някой да умре и че Той краде от него не е логична. Защото ако е така се връщаме в началото на сътворението.. защото по тази логика независимо как умирам, Бог краде от мен..може и да съм на 1000 г. Ако умра значи Бог краде от мен...

Тя:

Освен храната и водата която си консумирал и изразходвал всичко друго ще си му го върнем някой ден в една или друга форма

Ако живота ни и безсмъртието ни принадлежат след като ни ги е дал, може да се тълкува че като ги вземе обратно без нашето съгласие са откраднати. Но всичко зависи от това дали ни принадлежат или не.

Той:

Не те разбрах какво искаш да кажеш. Бог няма нужда от нищо защото всичко е Негово. Нито има нужда да му връщаш, това което иска от нас когато например говорим за десятък и др. Не е защото Той има нужда от тези пари. Иска ние да се научим да се разделяме с нашето най ценно ( за нас ) нещо и да се научим малко по малко да Не сме егоисти.

Освен това да се включим в това да искаме повече хора да бъдат спасени ( което е привилегия ), абсолютно алтруистично нещо, без ние самите да имаме полза по какъвто и да е начин, тоест любов. Нещо което липсва много в света в който живеем.

Тя:

Правилно го каза ние сме егоисти и затова си мислим че е нашия живот и всичко което имаме и сме постигнали ни принадлежат. И ако нещо се обърка и загубим тези неща търсим кой да обвиним че ни ги е откраднал. И кой обвиняваме първо : Господ

Той:

Да, това го правим с презумпцията че Бог е винаги виновен. Сатана е успял добре да се прикрие, Той никога не е в картинката макар че той е този който е виновния за всички страдания на тази земя. А ние като негови агенти правим точно това каквото и той, да обвиняваме Бог за всичко. Докато не изберем да приемем Божия подарък на новорождението сърцата ни винаги ще останат подвластни на врага.

Тя:

И аз съм на твоето мнение, но си мислех просто и от другата страна на нещата : кому принадлежат нещата, кого виниш, от кой търсиш справедливост и разни такива въпроси, защото не живеем при Господ и имаме два закона.

И краденето не винаги е материално, затова като почнеш да си мислиш дълбоко се запитваш странни въпроси. Като например това че майка ми насила ме е  карала да играя на двора вместо да чета вкъщи значи ли че ми е откраднала от радостта и времето да чета? Какво се има предвид под "Не Кради" след като нищо не ни принадлежи ами е на Господ ?

Той:

Разбирам, добре е човек да мисли по тези въпроси, важно е да сме на ясно, защото това са теми които вълнуват много хора. 

Когато се отнася до родителите, реда по който Бог е поставил нещата са Бог -  Родител - Дете, реда е поставен така защото Родителя знае по добре от детето кое е добре за него, няма перфектни родители, но идеята че ние знаем по добре от нашите родители не е случайна, това е отново отражение на сътворението и началото на греха, да се съмняваме и критикуваме и да мислим че ние имаме по висока морална позиция от нашия Създател дори. Това се е вкоренило в нас още от Адам и Ева.

Заради това има много деца които се бунтуват срещу родителите си, това в последствие се принася и към тяхното виждане за Бог.

Когато един родител третира детето което Бог му е подарил по неправилен начин, този родител е отговорен пред Бог, не пред детето.

В твоя пример, аз лично мисля че майка ти е била права, дори бих казал че е трябвало още да те "натисне" да излизаш и да играеш навънка. Четенето е хубаво нещо, но физическите упражнения имат пряко влияние върху твоето здраве и развитие. Тези навици се възпитават когато сме малки.

Твоята отговорност като дете е да слушаш родителите си, на родителите отговорността е да се грижат за теб и да слушат какво Бог им е дал като насоки и да знаят че са отговорни пред Него за това каквото правят с теб.